Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Тя се изчерви до корена на косите си, без да може да продължи.
Зарови лице в рамото му.
— Няма връщане назад сега, красавице. Кажи го. — Гласът на Морлънд се сниши в молба и копнеж. — Моля те, Чеси. Кажи го. Поне веднъж.
Тя вдигна възхитителните си, пълни със сълзи очи и преглътна. Брадичката й се повдигна предизвикателно.
— За мен ще е голяма чест да стана ваша съпруга, милорд. Въпреки че защо искаш да…
Морлънд изръмжа и прекрати аргументите й с целувка върху треперещите устни, които жадно се отвориха за него.
Ръката му се вдигна, за да придържи главата й, заобиколена от синьо-черни къдрици.
— Защо ли? Ами много просто. Обичам те, Щурче. Вероятно винаги съм те обичал. Откакто те видях за първи път да плуваш гола във водите на тропическото море под луна, която подлудява влюбените.
От прага на вратата се дочу шум.
— Е, ще се жените ли или не? Или напразно съм била път дотук? — Гласът на херцогинята бе подозрителен. Едновременно с това бързо прокара бялата кърпичка, която лакеят зад нея услужливо й подаде, по бузите си.
Морлънд вдигна глава и я дари с ослепителна усмивка.
— И аз задавам този въпрос от един час насам. Ще ни предвождате ли?
Но преди още да тръгнат, ханджията тромаво се заизкачва по стълбите, пухтейки. Бършеше ръце в престилката си, когато заговори с извинителни нотки:
— Не успях да го задържа, милорд. Бог ми е свидетел, че се опитах. И като си помисля, че изчезнаха три бутилки от най-доброто ми бордо!
— Какви ги говориш, човече? Изразявай се ясно.
— Свещеникът, сър. Предаде да ви благодаря за виното, но че не може да чака цял ден да вземете решение. Това се опитвам да ви кажа… Тръгна си преди четвърт час.
37.
— По дяволите!
— И аз не бих го изразила с други думи — озъби се херцогинята на Кранфорд. Рязко се извърна към притеснения ханджия. — Накъде тръгна?
— Взе дилижанса за Челмсфорд, Ваша светлост — отвърна почтително той.
— У теб ли е специалното разрешение, Тони?
Морлънд мрачно кимна.
— В такъв случай имам по-добро предложение. Пасторът в Ипсуич е мой стар приятел. Той е с добро сърце, макар да не е постигнал кой знае какво в този свят. Ще ти хареса, мис Камърън. За мен би било удоволствие да го повикам в Севъноукс… — Тя не довърши започнатото, наблюдавайки лицето на Морлънд за никакви признаци на недоволство.
Графът погледна надолу към бъдещата булка.
— Е? Права ли е тя? Да те оставя ли да се омъжиш облечена в бял атлаз и перли, с бродирани пантофки на краката вместо скъсани чорапи?
— Ако съвсем не възразяваш…
Усмихвайки се, графът погледна към херцогинята.
— Пращайте съобщението си тогава, Ваша светлост. Но го направете по-бързо.
— О, това нетърпение на младостта — отбеляза белокосата дама и шепнешком нареди нещо на лакея си, Който веднага, тичешком, се спусна по стълбите. — А сега се чудя дали в тая съборетина ще се намери местенце да седна за малко. Пътувам от зори и съм доста…
Потокът от думи бе прекъснат от тичащи стъпки. Миг по-късно дребна фигурка с изсветляла от слънцето руса коса, сплетена на плитки, се втурна през вратата.
— Чакахме до след петнадесет минути от часа, точно както наредихте, Ваша светлост. Готова ли сте да… — Сини като метличина очи се заковаха върху Чеси и графа. — О, ето ви и вас. Здравейте! Дже’ъми каза, че…
Брат й застана до нея.
— Не сега, Елспет.
— Но ти го направи. Каза, че те двамата…
— Не сега.
Чеси замръзна, докато децата я изучаваха с любопитство.
— Защо Тони те е хванал така?
Усети остра болка в гърдите си.
— Защото… Ние… — Как да съобщи новината на неговите деца?
— Защото, любопитна малка госпожице, мис Камърън нарани глезена си, докато бягаше от един много лош мъж, и не може да стъпва на крака си. За щастие разполага с мен, за да я пренасям насам-натам.
Елспет се намръщи и по челото й се появиха бръчици от усилието да се концентрира.
— Насам-натам ли? Нали не и до…
Брат й заби лакът в ребрата й.
— Престани, Елспет.
— Но…
— Остави чичо Тони на мира, пакостнице. Достатъчно го тормозим през последните два дни.
Сърцето на Чеси сякаш затанцува в гърдите й. Тя премигна, не можейки да повярва това, което току-що бе чула. Чичо!
Тони изучаваше лицето й, което бавно поруменяваше.
— Да, чичо съм им. — Сините му очи се присвиха. — Те са деца на брат ми. Но… Не ми казвай, че си мислила… — Пръстите му се свиха върху талията й. — Непростимо глупаво от твоя страна, скъпа. И необяснимо защо си се измъчвала с тази тайна вместо веднага да ме попиташ.
Чеси доста неубедително му се усмихна.
— Съвсем си прав, разбира се. Сега осъзнавам това.