Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Но, чичо Тони, какво ти е на краката? — Гласът на Джеръми бе пронизителен. — Те… Те са целите в кръв.
Морлънд въздъхна. Явно нямаше да бъде оставен насаме с бъдещата си булка. Нито щяха да му позволят днес да се състои церемонията. Явно беше, че ще трябва да се задоволи само да я държи в прегръдките си, докато седяха върху тази жалка имитация на кушетка.
— Това е една доста дълга история, Джеръми.
Децата се спуснаха към кушетката и седнаха едно до друго. С лакти върху коленете си, те се взряха нагоре към лицето на чичо си.
— О, но ние имаме време, нали Ваша светлост?
Морлънд погледна кушетката с копнеж, след което се отправи към доста избелял, но широк стол със облегалки. Все още държейки Чеси в ръце, той приседна.
— Но, Тони… — сгълча го херцогинята.
— Лиших се от сватбата си днес, но не можете да ме лишите от това…
Чеси започна да се върти, чувствайки се неудобно от трите чифта очи, вторачени в нея.
— Стой мирно — мрачно й нареди Морлънд.
Дъхът на Чеси секна, когато усети издайническата твърдост до бедрото си. Очите й се стрелнаха към очите на графа.
— Да, така е.
Нова вълна руменина заля бузите й.
Очите на Морлънд потъмняха и обещаваха, че още в мига, в който бъде възможно, той ще предприеме нещо. Но беше явно, че няма да е толкова скоро, колкото му се искаше.
— Разкажи ни, чичо Тони. Разкажи какво стана!
— Добре, вие упорити, непоправими, незачитащи…
— Какво означава не… непоправими? — поиска да узнае Елспет.
— Зверчета — преведе за нея брат й със снизходителна усмивка.
— Аз не съм! Винаги правя реверанс пред по-възрастните. И мисис Харис казва, че…
Морлънд въздъхна с комично отчаяние и поклати глава. Чеси започна тихичко да се смее. Дори в очите на херцогинята се появиха странни пламъчета.
Петнадесет минути по-късно децата продължаваха да спорят помежду си, когато се появи ханджията и им поднесе чай и бадемови сладки, току-що извадени от фурната.
На таблата бяха наредени най-хубавите сребърни прибори — гордост на заведението, както и бутилка от най-доброто бренди от избата.
Стопанинът на „Уайт Харт“ можеше и да живее в това затънтено място, но знаеше кога случаят си заслужава.
— Не си!
— Направих го!
— Не си!
— Нап…
— Стига!
Моментално два чифта светли, лазурни очи, съвсем като тези на Тони, се сведоха разкаяно. Чаят бе изпит, сладките — изядени до последната трохичка и децата бяха изслушали доста преработена версия за избавлението на Чеси.
Скоро след това бяха започнали да спорят чия е била идеята да се обърнат към херцогинята на Кранфорд, когато чичо им бе изчезнал така внезапно. Оказало се бе, че херцогинята вече има собствени подозрения.
— Сега, когато се уверихте, че аз и мис Камърън сме в безопасност, предлагам да намерите гувернантката си и…
— Имаш предвид мис Туитчет?
— Точно така, май така се казваше, мис Туитчет. Тя ще се погрижи…
— А, тя ли? Тя си отиде — заяви Елспет щастливо. — Херцогинята я освободи.
— Господи, бях забравил за това. — Морлънд погледна към властната жена, а в погледа му се четеше жажда за отмъщение. — В такъв случай може би тя ще ви заведе долу, за да измиете личицата си, да се срешете и да почистите невъзможно мръсните си нокти преди да потеглим оттук.
Херцогинята изсумтя и се изправи на крака.
— Хайде, деца. С мен е и моята компаньонка и съм сигурна, че ще открием и за вас някакво занимание в това чудато място.
— Сетих се какво ще правим! — Елспет сграбчи дружелюбно ръката й. — Ханджията каза, че имат жаби в езерцето.
— Има — поправи я старата жена разсеяно.
— Има? И вие ли ги видяхте? О, колко прелестно! Джеръми обеща да ми хване една. Но може би вие ще го направите?
Херцогинята хвърли заплашителен поглед към Морлънд, но той само поклати глава и продължи да се усмихва доволно.
— Сърдете се на себе си, Ваша светлост. Но ще ви оставя да се измъкнете сама, ще намерите някакъв начин. С или без помощта на вашата компаньонка.
Брадичката й се вирна.
— Хайде, деца. Явно не сме желани тук.
— Ако нямате нищо против, Ваша светлост, нека моята да бъде много голяма, ако обичате. Много голяма и кафява. Без мно-о-о-го от онези отвратителни брадавици…
Херцогинята леко потръпна, докато Елспет щастливо я извеждаше от стаята. Настъпи тишина.
Чеси прехапа устни, мъчейки се да сдържи смеха си.
— Не биваше да правиш това, Тони. Може би трябва да отида с тях и…
— Нищо такова няма да направиш, палавнице. Чу я да казва, че компаньонката й е с нея. Затова ще стоиш тук — веднъж поне плаха и покорна — докато стегна глезена ти. — Погледна недоволно към собствените си крака и разкъсаните панталони. — Слава Богу, че е малко вероятно някой от познатите ми да ме видят тук. Иначе не знам дали ще мога да преживея този ден.