Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Чеси преглътна при допирането му.
— Трябваше… Трябваше да си вървя.
— Явно. Ще се наложи да те наблюдавам внимателно. Стой сега мирно, докато се опитам да сваля тези изпокъсани чорапи. След това ще измия лицето ти и ще среша непокорната ти коса. А после, мое мило, сладко идиотче, ще те отнеса долу и ще те държа в ръцете си, докато онзи богато заплатен свещеник, който вероятно вече е направил главата, ни обяви за мъж и жена пред Бога и пред хората. А след това, сладка моя… След това ще те донеса обратно тук, в леглото, и…
На вратата се потропа.
— Свещеникът е готов, милорд. Помоли булката да побърза. Каза, че го очаквали и в други енории, а освен това имал заявка за още една венчавка днес.
Морлънд тихичко прокле.
— Десет минутки. Кажи му, че няма да съжалява за загубеното време.
Тежките стъпки поеха надолу по стълбите. Очите на Морлънд потъмняха, когато вдигна полата й още по-нагоре и разкри прасеца й.
— Не… Тони. Недей. Не… Не бива…
Но с всяка следваща секунда оставаше без дъх, все по-объркана, така че не можеше да довърши мисълта си.
И този развратник в краката й го знаеше много добре.
Усмихвайки се мрачно, той прокара пръст по украсения с дантела жартиер. После промуши пръст под ластика.
— Тони… Недей… Не мога да мисля, когато…
— Радвам се да го чуя. — Ръката му се плъзна още по-нагоре.
— Не, спри! Не разбираш. Не, че не искам, но… Не, че не си…
Пръстите му се разпериха и покриха горещата, гладка кожа под чорапите.
Чеси едва си поемаше въздух, но твърдо бе решила да му изложи всички основателни причини, които нравеха невъзможно да се омъжи за него. Не желаеше и да го огорчи.
— Не, че не си… привлекателен. Не отричам, че понякога те намирам… изключително…
Пръстите му продължаваха да се придвижват, оставяйки гореща диря по голата й плът.
Нагоре, по-нагоре.
Чеси се опита да не трепери — и не успя.
— Като например, сега. Трябва да призная, че при този допир не мога да остана… ъ-ъ-ъ… безразлична.
— Нима? — Гласът на Морлънд бе грапав и плътен като дамаска. — Ами какво ще кажеш за това?
Пръстите му отидоха още по-нагоре.
Чеси стисна очи, докато насладата — гореща, силна и упойващо сладка — се разля по тялото й като затоплен от слънцето мед.
— Доста е приятно. Но толкова много неща ни разделят… Пък и трябва да мисля за баща си.
И за Триадата.
— Да се занимавам с баща ти е моя работа. Довери ми се, Щурче. Съвсем скоро ще имам сведения за него.
— Наистина ли, Тони?
— Да не мислиш, че бих лъгал за подобно нещо?
— Не. Предполагам, че не. — Тя въздъхна. — Вероятно е от неизвестността. От неведението.
Морлънд се наведе по-близо. Чеси затвори очи, усети топлия му дъх върху врата си.
Аз не губя контрол, убеждаваше се Чеси. Обяснявам му как стоят нещата. След като приключа, всичко ще се изясни и нормализира.
Пръстите му помилваха мястото, където бедрата й се съединяваха.
Очите й мигновено се отвориха. Самоконтролът й сякаш отлетя през прозореца.
— Как… Какво пра… — Дъхът й секна, щом силните му пръсти се заиграха с преплетените черни косъмчета. — …правиш! — довърши тя пресипнало.
— Един малък експеримент, сладка моя. Но ти не спирай. Умолявам те, продължавай с аргументите си. Намирам ги за изключително… ъ-ъ-ъ… възхитителни.
Сърцето на Чеси биеше лудо, а кръвта й кипеше. Но успя да си поеме дъх и си наложи да продължи. Нали в края на краищата трябваше да го убеди?
— Ами, просто ние… Ти и аз сме толкова… Гъстите косъмчета се разделиха и се показа гладка, гореща плът.
— Да? Какви сме, сладка моя?
— Р-р-различни. — Гласът на Чеси бе почти писклив. — От два далечни свята.
— Но сега сме доста близо, любов моя.
Чеси едва сдържа един стон, докато той навлизаше по-дълбоко и докосна влажното от копнеж местенце.
— Но това е, защото… Не означава, че…
— Какво не означава?
— Нещо постоянно. Нещо истинско и в-вярно. То е… просто… О, спри. Т-Т-они. Моля те.
— Не преди да ми кажеш какво означава, сърце мое. Сега, докато те докосвам. — В гласа му се прокраднаха напрегнати нотки, които говореха за нарастващата му възбуда. — Докато усещам как потръпваш.
Чеси прималя от копнежа в гласа му, от кадифеното докосване на търсещите му пръсти.
— Ами… сякаш с дни си гладувал и жадувал. Само за това мислиш. Сънуваш го. То не излиза от главата ти.
— Това ли изпитваш ти, Чеси? Глад и жажда за мен? — Той се гмурна сладостно и бавно, като мощно проникваше в нея.
Чеси искаше да го отрече, но не можеше. Как да го направи, когато единственото, за което мислеше, бе огънят, който той запалваше в нея?