Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Ех, да те бяха видели горе на покрива. Беше чудесен, толкова храбър. — Очите й заблестяха, когато тихо повтори клетвата им. — Мой вечен приятелю. Моето сърце и най-смелият ми войн срещу всички неприятели. О, Тони, ти спаси живота ми там горе. Аз нищо не можех да направя, абсолютно нищо. Това никога не ми се е случвало досега.
Изведнъж си припомни всички ужасни неща през този ден.
— И той щеше… Искаше да… — Тя потрепери.
— Ш-ш-ш-т. Всичко свърши. Беше в шок. Но сега си в безопасност.
— Как мога някога да ти се отплатя?
Лицето на Морлънд се навъси.
— О, ще успея да измисля едно-две нещица. Като начало…
Отново се чуха тежките стъпки на ханджията, който се качваше по стълбите.
Морлънд комично погледна към тавана.
— Никога ли няма да останем сами?
Миг след това на вратата нервно се почука.
— Влез — извика Морлънд недоволно.
Лицето на стопанина бе плувнало в пот и зачервено от вълнение.
— Моля за извинение, милорд, но долу един мъж много настоява да разговаря с вас. Наистина „настоява“ може би не е най-точната дума, защото…
— Отпрати го — последва безмилостният отговор.
— Но… Искам да кажа… Той едва ли…
— Освен ако не е… — Лицето на Морлънд просветна. — Да не би да е свещеникът?
— Не, но…
— Тогава да изчезва! И ти също. Моментално!
Потящият се ханджия поклати глава и напусна стаята, мърморейки през цялото време.
— Много са досадни тези хора от Есекс. Помня, че имаше някаква причина никога да не се отбивам тук на път за Севъноукс. Трябва да не го забравям и в бъдеще да се съобразявам с това. Та, докъде бяхме стигнали?
— Дотам, че сме изключително невъзпитани и непростимо безразсъдни.
— Нищо подобно, скъпа моя. Малко неприличие винаги се очаква от благородниците. Ако се бях отнесъл по-любезно с този мъж, той направо щеше да припадне от изненада.
Чеси се опита да стане от скута му.
— Ти си без съмнение най-суетният, най-нелюбезният…
Морлънд я придърпа обратно и страстно я целуна по врата.
— …най-нахалният…
Следващата му целувка попадна върху ухото й.
— … най-… най-… О, Тони!
Той дразнеше чувствителната й кожа с език и зъби, карайки дъхът й да секне.
— Проклетник такъв. Как успяваш да ме накараш да се чувствам така?
— Как така? — долетя въпросът му, прошепнат с устни, долепени до горещата й, жадуваща го плът.
— Да ме оставяш… без дъх. Така… безразсъдна.
Морлънд тихо се изсмя.
— Много просто, любов моя. Просто те карам да се чувстваш така, както аз се чувствам. Според мен е честно, не смяташ ли? Дори Конфуций е казал, че…
Не успя да продължи. В следващия миг вратата се отвори широко и в рамката застана висок мъж със смачкана филцова шапка и огромно, изцапано с прах, горно палто. Личеше си, че ще се пръсне от ярост.
— Пусни я.
Морлънд премигна, но не помръдна.
— Веднага, глупако!
Чеси усети как тялото на Морлънд се стяга.
— Май не ми харесва тонът ви, човече. Нито думите ви. — Гласът му бе мек, подчертано спокоен.
Но всеки от приятелите му знаеше колко опасен е Тони Морлънд, когато говори с такъв глас.
— И горещо ви препоръчвам да излезете оттам, откъдето сте влезли. Иначе… — остави думата да увисне във въздуха, тиха и заплашителна.
— Иначе какво! Хич не ми пука какво мислиш за мен или моя тон. Стой настрана от нея, копеле такова!
Очите на Морлънд се присвиха. Имаше ругатни, които не можеха да се отминат току-така.
Бавно отмести Чеси от скута си и я положи на широката облегалка на стола.
— Така ли? Може би няма да възразите… да обсъдим това… навън. По мъжки.
— С удоволствие.
Чеси се вкопчи в рамото на Тони.
— Недей, Тони. Не трябва… — Тя погледна към другия край на стаята. Защо нещо в този мъж й се струваше познато? — Кой… Кой сте вие?
Последва тих, дрезгав смях. Тони се изправи на крака.
— Забрави го, Чеси. Не се занимавай с него. Дворът при конюшнята е чудесен за дребната работа, която имаме да уредим. Съмнявам се, че този човек се бие със същата лекота, с която подмята обиди.
— Достатъчно добре, за да се справя с такива като тебе.
Ръцете на Морлънд се свиха в юмруци.
— Да тръгваме тогава.
Чеси хвана Тони за ръката.
— Не… забранявам ти! Краката ти са още наранени, ръката ти кърви. Това е лудост!
— Пет минути ще са ми достатъчни, за да се разправя с този нагъл тип — увери я Морлънд дрезгаво.
— Но твоето… — Чеси се поколеба, несигурна дали трябва да споменава болното му коляно.