Перлата на любовта

38.

Докато говореше, пътникът свали измачканата си шапка и разкри рунтави, посребрени черни коси. Скръсти ръце на гърдите си, гледайки свирепо Морлънд.

— А ти трябваше да се грижиш за нея. Да я пазиш от злини. Ха! Вместо това я прелъстяваш! Безчестие е да се възползваш от нейната беззащитност.

Красноречието му бе прекъснато.

— Татко? Ти ли си наистина? — С възторжен вик Чеси скочи от стола. Лицето й се изкриви от болка, когато стъпи върху наранения си крак.

— Чеси, недей! — Морлънд се втурна да й се притече на помощ.

Но бе прекалено късно. Тя залитна, а след това бавно започна да се свлича настрани.

Морлънд я хвана, преди да се удари в стола. Прегърнал я здраво, той гневно се обърна към вцепенения Джеймс Камърън.

— Нямаш ли по-добро занимание от това да съсипваш живота на дъщеря си, Камърън? Нямаш ли си някаква там педя земя, която да човъркаш в името на научния напредък? Някой надут, богат търговец, когото да ухажваш с молби да финансира поредното ти невероятно начинание? Боже милостиви, човече, не виждаш ли, че я боли?

Веждите на възрастния човек се свъсиха.

— Чеси, момичето ми… — Той погледна към Морлънд. — Какво точно става тук?

— Крайно време е да се заинтересуваш от дъщеря си! Прекрасен баща си, няма що, да се мъкнеш Бог знае къде и да очакваш тя да те измъква от батаците, в които си затънал до шия, когато…

— Достатъчно, човече! И без това ръцете ме сърбят да надупча някого с два-три куршума, така че на мушката може да се окажеш и ти.

— Само посмей!

— Добре! Към двора на конюшнята, нали! След тебе.

Чеси не знаеше дали да заплаче от радост или от гняв.

— Вие двамата, спрете! Вие сте… по-ужасни от децата!

— Какви деца? — прогърмя гласът на баща й. — Не ми казвай, че негодникът се опитва да ти натрапи децата си. Само това може да се очаква от хаймана като него! Боже, Тони, ще те науча как се…

Извади пистолет и го насочи към гърдите на Морлънд.

— Пусни я и се отдръпни настрана, проклетнико. И се приготви за среща със Създателя си.

— Татко, недей!

— Готов ли си, подлецо?

Морлънд остави Чеси върху стола и кръстоса ръце на гърдите си.

— Хайде, стреляй!

— Не! — Чеси успя да докуцука до баща си, сълзи се стичаха по бузите й. — Спрете това идиотско представление! — Гневно посегна и сграбчи свободната му ръка.

Камърън премигна и сведе поглед. Сепна се, когато видя сълзите по бузите й.

— Чеси, момичето ми… — прошепна той нежно и ласкаво. — Какво направих? Ти… Ти го обичаш, така ли?

— Да. Страшно много.

В следващата секунда Камърън напъха пистолета в джоба си и я сграбчи в силна прегръдка.

— Не знаех. Мислех, че те насилва да…

— Разбира се, че не си знаел. Но наистина ли си добре? Те не те ли нараниха?

— Изобщо — излъга Камърън.

— Но как успя да избягаш. Нали все пак бяха от Триадата?

— По-късно — сряза я той грубичко. — Много повече ме интересува какво става с теб.

— Ами доста е… — Тя хвърли поглед към безизразното лице на графа. — Историята е твърде дълга и мисля, че е по-добре вие двамата да пийнете по чаша чай, преди да започна да разказвам.