Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
В този момент се чу забързано топуркане. Две малки същества надникнаха през вратата.
— О, Дже’ъми, виж. Сега тя целува него. Ти нали каза…
— Ш-ш-ш-т, Елспет.
— Няма! Нали каза, че ще се жени за нашия чичо Тони?
— Чичо Тони? — повтори Джеймс Камърън изненадано. — Да се ожени за моята Чеси? — Той погледна към графа.
Изведнъж набръчканото му лице се озари от усмивка.
— Но защо не каза, разбойнико? А аз през цялото време си мислех, че имаш нещо много нередно наум!
— Защото не ни даде възможност да кажем каквото и да било — обади се Чеси със смях.
— Хванах се за пистолета, така ли? — Той погледна Чеси с печална усмивка.
— Винаги така правиш — напомни Чеси нежно. С любов.
— Ех, момичето ми. Колко добре ме познаваш. — Той погледна към графа, който продължаваше да стои изправен в другия край на стаята, без да помръдне.
— Е, не стой там, момчето ми! Ела насам! Ела и стисни проклетата ми ръка! Не че го заслужавам, какъвто глупак се показах, но ме познаваш достатъчно отдавна — мен и моя сприхав характер. — Погледна към двете фигурки, застинали с широко отворени очи на вратата. — Твоят племенник и племенничка, така ли?
— Моите повереници. Децата на брат ми — обясни Морлънд, малко поомеквайки.
— Доста са симпатични. Виждал ли си някога старинна английска монета, млади момко? Със златния лик на Магнус Максимус, великия войн, който изтръгна Англия от контрола на Рим, а след това нападна самото сърце на Империята. От чисто злато са и са изключително красиви, с крилатата Победа, изобразена във фона. Ами ти, млада госпожице? Намирала ли си каменна стрела в земята, паднала там направо от ръката на ловец, мъртъв от десет хиляди години?
— Не-е-е — прошепнаха децата в хор, омагьосани от думите му.
— Нима? Тогава чичо ви сериозно е занемарил образованието ви.
Двамата тъкмо събираха кураж, за да се присламчат към този изключително интересен мъж, с буйна сребристочерна коса, когато се появи херцогинята.
— Значи ето къде сте били вие двамата! Какво направи с жабата, която ти хванах, Елспет?
— Вие… — Морлънд не можа да се въздържи и се разсмя. — И не е с онези безбройни, грозни, кафяви брадавици, надявам се?
— Точно такава е! Но какво те засяга теб, със сигурност не разбирам! — отвърна херцогинята хладно.
Бащата на Чеси кимна одобрително.
— Направо си го заслужи.
— А кой, ако може да запитам, сте вие?
— Джеймс Едуард Харис Камърън. — Бащата на Чеси почтително свади шапка и дълбоко се поклони. — На Вашите услуги, мадам.
Херцогинята застина.
— Камърън? Искате да… — Погледна към Чеси за потвърждение.
— Баща ми е успял да избяга. И след това, Бог знае как, но е успял да ни открие тук.
— Когато не те намерих на „Дорингтън Стрийт“, Чеси, отидох да видя Тони. Неговият човек, Уитби, ме насочи насам.
— Започвам да съжалявам, че ти е казал — промърмори Морлънд. А след това очите му станаха загрижени. — Наистина ли успя да се измъкнеш невредим? Успя ли да видиш и да запомниш добре някой от тях?
— Не сега, момчето ми. Не сега. — Бащата на Чеси се намръщи. — Ще ви разкажа всичко по-късно. Чеси трябва да си почине.
— Това е първото разумно нещо, което изричаш.
— Вие двамата ще престанете ли да се препирате, ако обичате! — намеси се Чеси. После залитна и Елспет се втурна към нея, за да я подкрепи. Чеси притисна момиченцето до себе си, а след това стрелна с ядосани очи Морлънд и баща си. — Кога ще започнете да се държите подобаващо за възрастта си?
— Никога, да се надяваме — промърмори в отговор баща й.
— Съвършено вярно — изръмжа Морлънд. — Ти никога не си го правил. Цял живот си бягал от отговорност, трупайки всичко на гърба на Чеси. — Морлънд гледаше гневно към Камърън. — Но възнамерявам да променя това. Ще я предпазя от теб и твоите…
Чеси въздъхна. Докато двамата продължаваха да се карат, тя сведе поглед към ококорената до нея Елспет. Повдигна рамене и заяви:
— Мъже!
Миг след това Елспет, имитирайки я съвършено точно, сви рамене и дълбоко въздъхна:
— Мъже…
Чеси седеше до прозореца и гледаше как селското пастирче превежда рунтавите си повереници през алеята, обсипана с диви зюмбюли. Усмихна се, изпълнена с чувството за уют и усещането за принадлежност — нещо, което не й се бе случвало до този момент.
Значи това е Англия, за която бе чувала други да говорят с такава носталгия и копнеж. Вперила поглед в зелените хълмове, които се виждаха сред прозрачната мъгла, Чеси разбра болката на всички, които страдаха, че са толкова далеч от тази красота.