Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Бяха толкова плътно прегърнати, че беше невъзможно да не усети моментната тръпка, която сгърчи тялото му и болезненото стягане на мускулите на бедрото му.
— Тони… Ти си пострадал. Пусни ме на земята! Мога да вървя…
— На куково лято — промърмори той мрачно, пристъпвайки тежко към задния вход на странноприемницата, където вече се тълпяха слуги, които любопитно шареха с широко отворени очи, шепнеха и се побутваха.
— Разкарайте се от пътя ми — изръмжа той. Моментално човешката маса отстъпи и се раздели като библейското Червено море. Морлънд се заизкачва тежко но паянтовите задни стълби на странноприемницата „Уайт Харт“.
Чеси го усети да трепва и погледна надолу.
— Краката ти! О, Тони, ти си…
Придърпа я по-близо и с целувка — сурова, силна и безкрайна, я принуди да млъкне.
Тълпата зад тях захихика нестройно, а след това избухна в смях.
Миг след това зали от радостни възгласи се разнесе във въздуха.
Чеси едва чуваше, тъй като цялото й внимание бе съсредоточено върху настойчивия, жаден допир на устните на Тони до нейните.
Светлини избухнаха зад затворените й клепачи. Дъхът й секна. Колко е горещо, о такава горещина…
Може и да си умряла, глупачке. Защото сега се чувстваш като в рая.
Морлънд се отдръпна. Бузите на Чеси пламнаха, когато съзря откровеното мъжко желание, пламтящо в очите му.
— На изток от вечността, Щурче. Никога не го забравяй. Защото никога вече няма да те пусна да си отидеш.
Дочу викове на одобрение, а след това и ръкопляскания.
— А сега, Чеси, ще се омъжиш ли за мен? Или ще трябва да ти спасявам живота още веднъж?
Дъхът й спря пред силата на проницателния му поглед. Искаше да се поддаде. О, небеса, колко й се искаше. Ако не беше заплахата на Триадата. Ако не беше тревогата за баща й…
— Аз… Аз…
— Готово. Това е равносилно на „да“ — Морлънд хвърли поглед към заобикалящата ги тълпа. — Чухте я, нали? Нейното да — ясно като слънчева светлина през август.
Няколко жени се изсмяха. Един мускулест работник подхвърли доста похотливо предложение за това как може да я склони.
Усмихнат, Морлънд гледаше надолу, към лицето на Чеси.
— О, точно това имам намерение да направя. Веднага щом я кача горе в леглото. — Той притисна лицето й между ръцете си силно, закриляйки я, а в очите му се четеше безкрайна редица страстни, чувствени обещания.
В същото време не можеше да се обърка напиращото му желание, горещото надигане на неговата мъжественост до нейното бедро.
Чеси навлажни с език внезапно пресъхналите си устни. Сърцето й диво заби.
Защото тя вече познаваше тази жажда.
Потрепери, докато пламъкът в очите му се засилваше. Трябваше да се досети, че никога няма да успее да скрие нещо от този мъж.
Но трябваше да опита.
— Ти не… Ние не можем…
Нейните накъсани бръщолевения нито за миг не го заблудиха.
— Аз искам и ние можем. О, да, Щурче, ще го направим. — Без да откъсва очи от нея, той на висок глас заповяда на тълпата. — Ще отиде, ли някой да доведе проклетия свещеник, преди да се наложи отново да гоня тази жена по покривите?
36.
Този път, когато я пусна, Чеси се озова на дивана във всекидневната на втория етаж, а не — както бе заплашил — в съседната спалня.
— Не желаеш да скандализираме свещеника, нали? — подхвърли Морлънд начумерено, докато се навеждаше да погледне изкълчения й глезен.
Чеси се сви от болка, когато пръстите му с вещина опипаха крака й.
Едва тогава погледна надолу и видя, че цялото й стъпало е силно подуто и започва да посинява. Морлънд промърмори нещо под носа си и позвъни за прислугата.
След секунди стопанинът се появи, усмихнат до уши. Чеси си помисли, че сигурно е стоял и чакал на етажната площадка. От веселото му лице предположи, че работите му не бяха пострадали от цялата суматоха.
Дори подозираше, че е станало точно обратното.
— Какви са вашите желания, милорд? Малко бордо? Или от чудесните две кокошки, които моята Елзи цял ден вече пече? Или може би пай с месо от гургулици?
Морлънд прекъсна жизнерадостното изброяване.
— Чисто парче платно и по-голям съд с вода ще са достатъчни на първо време. Но свещеникът… Все още ли е долу?
— Наслаждава се на втората си бутилка бордо, милорд.
— Чудесно, постарай се чашата му да е пълна.
Веднага след като ханджията излезе, Морлънд се върна до дивана, върху който лежеше Чеси.
— Болките търпими ли са?
Чеси успя да се усмихне ведро.
— Е, малко боли. Ще се оправя. Но ти? Краката ти са…
— Краката ми могат да почакат. Но съм силно изкушен да насиня задника ти, палавнице. Какво ти стана, че побягна така? — Очите му я изгаряха, докато отметна полата й и нежно я погали по крака.