Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Кажи ми.
Тялото й се изви под неговото.
— Д-Да. О, Боже, да!
Тогава я докосна с устни. Целуваше пулсиращата веничка на шията й.
— А сега ще ти обясня защо е така, малко глупаче. Защото ме обичаш. Макар и далеч не толкова, колкото аз теб.
— Не. — Тя се помъчи да се освободи, да се пребори със страстта. Нещата не вървяха, както си бе представяла. Обясненията й се насочваха срещу нея.
— Не разбираш! — настоя тя.
— Тогава защо се разтреперваш, когато правя така? Защо дъхът ти секва, когато те докосна тук?
И той й показа точно как го прави.
И тя наистина се разтрепери цялата, дъхът й секна, когато той проникна още по-дълбоко.
— Боже, колко си красива. Никога, никога няма да те пусна. — Той изръмжа думите с устни върху шията й.
Чеси се опита да изплува от дълбоката, пълна с наслада бездна, където бе потънала.
— Трябва! Достатъчно опасности ти навлякох. Един ден ще се събудиш и ще съжалиш, че въобще си ме срещнал. И тогава ще ме намразиш. Ще намразиш и двамата. — Сълзи напираха в очите й. — Няма… няма да мога да го понеса, Тони. Затова просто ме… Остави ме да си ходя. Сега, преди ти… Преди ние…
Силните му пръсти застинаха неподвижни.
Да я намрази! Боже мили, какви ги говореше тя? Кой я бе наранил толкова жестоко? Кой я бе направил толкова неуверена в собствените си способности?
Лицето на Морлънд помръкна. Поне сега имаше враг, срещу когото да се бори. Сега бе наясно защо вечно му се съпротивлява. Причината не беше баща й, а нейната неувереност.
И той знаеше точно какво да направи, за да й докаже колко греши.
Ала точно в този миг на прозрение на вратата отново се потропа.
— Знам, че си вътре, млади негоднико, затова отваряй. Няма повече да търпя разюзданите ти лудории, предупреждавам те!
Морлънд премигна. Не можеше да бъде. Беше напълно невъзможно.
Вратата се разтърси. Някаква тежест се стовари върху й.
— Отваряй, ти казвам! Иначе ще накарам ханджията да разбие вратата. Чуваш ли ме, Тони Морлънд?
Лицето на Чеси пребледня.
— О, не… Нали не е…
Морлънд залепи звучна целувка на бузата й.
— Не сме приключили още, палавнице. Далеч не сме приключили, предупреждавам те. — Наблюдаваше лицето й, докато се откъсваше от сладката й, поглъщаща мекота.
— Красавице моя — прошепна той.
Мускулче пробягна по челюстта му, докато се изправяше.
— Ще я убия! Направо ще я убия!
— Не, Тони. Вината е моя. Пусни ме да си ходя!
— Никога! — Бързо повдигна чорапите й нагоре, след това приглади полата надолу, опитвайки се поне отчасти да й придаде по-почтен вид.
Не беше приключил напълно, когато вратата се разтресе, а след това се отвори с гръм.
На прага, с бастун в ръката, застана херцогинята на Кранфорд, а малко встрани от нея почтително стоеше слуга в ливрея.
— Точно както си мислех. Уитби ми каза какво сте намислили и наредих каретата да ви проследи. Пусни момичето на секундата, мерзавец такъв! Нима не ти е останала капчица почтеност? — Тя се взря в ръката на Морлънд, която все още обгръщаше глезена на Чеси. — Пусни момичето, ти казах. Тя достатъчно много преживя!
Чеси прехапа устни, усещайки как я въвличат в някакъв кошмар.
— О, не… моля ви. Той не е виновен. Само се опитваше да…
— Прекрасно знам какво би се опитал да направи този мерзавец, скъпа. И, повярвай ми, това няма да му се размине току-така, лично ще имам грижата. Не и докато си под моята опека. — Графинята свирепо загледа Морлънд. — Пусни я!
Тялото на Морлънд се вцепени от ярост.
— Прекалено много си позволявате.
Очите на херцогинята блеснаха.
— Точно обратното, празноглавецо. Ти си този…
— Спрете! — Чеси скочи на крака, изкривявайки лице, когато тежестта на тялото й падна върху пулсиращия глезен. — Моля ви, не мога да ви гледам да се карате така.
Тя залитна, а лицето й силно пребледня.
— Не и заради мен — прошепна тя.
Чертите на Морлънд се изостриха, докато я подхвана в прегръдката си.
— Видяхте ли какво направихте. Тя въобще не бива да става с този си глезен. Най-вероятно е счупен. — Стрелна с гневен поглед херцогинята. — Сега удовлетворена ли сте?
Ръцете на старата жена конвулсивно стискаха и отпускаха сребърната дръжка на бастуна.
— О, Чеси… Какво направих?
Чеси отчаяно се мъчеше да изтрие сълзите от бузите си.
— Нищо не сте направила, Ваша светлост. Аз съм… Моя е вината, че…
Ръцете на Морлънд се стегнаха около кръста й.
— Ш-ш-ш-т, Щурче. — Той се обърна и не много ласкаво подметна на херцогинята. — Държа да ви уведомя, Ваша светлост, че долу има един свещеник със замъглен поглед, който чака да ни венчае. След десет минути тази жена ще бъде моя съпруга и няма начин — пред нищо няма да се спра — церемонията да не се състои.