Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Вече цялото лице на Чамдар беше погълнато от пламъци, писъците му отекваха в мрачната гора. Легионерите се отдръпнаха от горящия мъж и Гарион изведнъж почувства, че му призлява.
„Не отстъпвай! — изрече гласът на леля Поул. — Съсредоточи волята си върху него!“
Гарион се изправи над обхванатия в пламъци кролим. Влажните листа димяха и тлееха на земята. Проснат по гръб, Чамдар се мяташе, борейки се с огъня, който го поглъщаше. Пламъци изскачаха от гърдите му, виковете му станаха по-слаби. С огромно усилие той се изправи на крака и умолително протегна ръка към Гарион. Лицето му се беше стопило, мазен черен пушек обвиваше тялото му, стелейки се ниско над земята.
— Господарю — дрезгаво изстена той. — Смили се над мене!
Сърцето на Гарион потрепера от жалост. Споменът за близостта, която беше съществувала между тях през всичките тези години, го тласкаше да спре пожара.
„Не! — заповяда строгият глас на леля Поул. — Той ще те убие, ако го освободиш!“
„Не мога да го направя! — извика Гарион. — Ще спра огъня.“ — И също както преди малко започна да концентрира волята си, усещайки я в себе си като огромна вълна от жалост и съчувствие. Почти беше вдигнал ръката си към Чамдар, съсредоточавайки мисълта си да го излекува.
„Гарион! — звънна гласът на леля Поул. — Чамдар беше онзи, който уби родителите ти.“
Мисълта замръзна в ума на младежа.
„Чамдар уби Геран и Илдера. Подпали ги живи, точно както той изгаря сега. Отмъсти за тях, Гарион! Остави огъня да го довърши!“
Цялата ярост, която носеше в себе си, откакто Улф му беше разказал за смъртта на неговите родители, избухна в ума му. Ръката, която беше понечил да вдигне, изпълнена със съчувствие, се вцепени. Обзет от страшен гняв, Гарион отново я вдигна, обърнал дланта си към небето. Странно усещане накара ръката му да изтръпне, после собствената му длан избухна в пламъци. Не почувства никаква болка, дори не усети ни най-слаба топлина, когато яркосин огън лумна от белега и обгърна пръстите му. Синият огън стана по-силен — така ослепително силен, че не можеше да погледне към него.
Дори в ужасната си предсмъртна агония кролимът се дръпна от тази пламтяща в синьо ръка. С дрезгав, отчаян вик той се опита да прикрие почернялото си лице, после се олюля, направи няколко крачки назад, строполи се и се просна по гръб на земята.
„Свършено е! — отново прозвуча гласът на леля Поул. — Ти отмъсти за тях! — После гласът й зазвъня в глъбините на ума му с опияняващо ликуване. — Белгарион! — изпя тя. — Мой Белгарион!“
Лицето на Кадор беше станало пепеляво, цялото му тяло трепереше. Херцогът заотстъпва в ужас от все още горящата купчина, която допреди миг беше кролимът Чамдар.
— Магьосничество! — изохка той.
— Прав си — хладно каза леля Поул. — Не смятам, че си готов за такива игри, Кадор.
Уплашените легионери също се дърпаха назад, смаяни и ужасени от онова, което току-що бяха видели.
— Смятам, че императорът ще се отнесе доста сериозно към цялата тази работа — обърна се към тях леля Поул. — А когато научи, че сте искали да убиете дъщеря му, вероятно ще го приеме прекалено надълбоко.
— Вината не беше наша — бързо отговори един от войниците. — Кадор трябва да я поеме. Ние просто изпълнявахме заповеди.
— Той би могъл и да приеме такова извинение — изрече със съмнение в гласа тя. — Макар че, ако аз бях на негово място, бих приела и някакво доказателство за вашата вярност — нещо подходящо при създалите се обстоятелства. — И тя хвърли многозначителен поглед към Кадор.
Неколцина от легионерите схванаха какво иска да им подскаже, извадиха мечовете си и обкръжиха великия херцог.
— Какво правите? — викна Кадор.
— Мисля, че днес губите не само трона, Кадор — обърна се към него леля Поул.
— Не може да постъпите по този начин — извика Кадор на легионерите.
Един войник притисна върха на меча си към гърлото на великия херцог и мрачно заяви:
— Верни сме на императора, милорд. Арестуваме ви заради държавна измяна и ако не се държите както подобава, ще се задоволим да предадем в Тол Хонет само главата ви — ако схващате какво искам да ви кажа.
Един от офицерите, командващ легиона, почтително коленичи пред Се’недра и каза:
— Ваше императорско височество. Как да ви служим по най-добрия за вас начин?
Принцесата, все още бледа и тръпнеща, се изправи и застана гордо.
— Предайте този предател на баща ми — заговори тя със звънък глас — и му разкажете какво се случи тук. Съобщете му, че сте арестували великия херцог Кадор по моя команда.
— Веднага, ваше височество! — каза офицерът и скочи. — Оковете затворника във вериги! — рязко заповяда той, после отново се обърна към Се’недра. — Може ли да ви ескортираме до мястото, накъдето сте тръгнали, ваше височество?