![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Иронията нерядко прикрива невъзможността да се мисли отвъд границите на нечии общоприети предположения — говореше странникът. — Не си служа с ирония. Ганима вече ви каза, че кръвта на брат й не може да се отмие. И аз мисля същото.
— Ще се каже — продължи той след малка пауза, — че Лито е отишъл там, където е отишъл и баща му и че е направил същото което е сторил неговият баща. Църквата на Муад’Диб говори, че той е направил избора си в името и за благото на своя народ, че подобна постъпка може да изглежда абсурдна и глупава, но историята ще я потвърди. И още, че историята и сега се пренаписва.
— Казвам ви — извиси глас мъжът, — че има и друг урок, който трябва да бъде научен от техния живот и кончината им.
Алая, внимателна към всяка подробност, се запита защо Проповедникът употреби думата кончина, а не смърт. Дали не искаше да намекне, че единият или двамата са живи? Как би било възможно това? Един прорицател бе потвърдил истинността на разказа на Ганима. Защо тогава Проповедникът постъпваше по този начин? И какво създаваха изречените от него думи — мит или реалност?
— Запомнете добре и този урок! — прогърмя слепецът, вдигайки ръцете си. — Ако наистина притежавате човеколюбие, оставете света на мира!
Той свали ръце и насочи празните си очни кухини към Алая. Сякаш говореше само на нея — и това бе така очевидно, че неколцина се обърнаха любопитно в същата посока. Би могъл да бъде Пол. Би могъл!
— Давам си сметка, че хората трудно понасят реалността — продължи той. — Повечето животи са проява на себичност. Мнозинството предпочита истините, приети от себеподобните. Удряте главите си в преградните пръти на обора и със задоволство преживяте, докато умрете. Други си служат с вас за собствени цели. Не напускате обора, за да вдигнете глава и да бъдете самите себе си. Муад’Диб дойде, за да ви го каже. Ако не вникнете в смисъла на посланието му, не можете да благоговеете пред него!
Някой от тълпата, по всяка вероятност преоблечен жрец, не успя да се овладее и извика с груб глас:
— Ти не живееш живота на Муад’Диб! Как се осмеляваш да учиш другите да го тачат?
— Защото е мъртъв! — изкрещя Проповедникът.
Алая се обърна, за да види кой го бе предизвикал. Мъжът оставаше скрит, но гласът му отново се понесе над тълпата:
— Ако наистина вярваш, че е мъртъв, отсега нататък оставаш сам!
Със сигурност е жрец — помисли Алая. Но не успя да разпознае гласа му.
— Идвам само за да ви задам един простичък въпрос — продължи Проповедникът. — Трябва ли смъртта на Муад’Диб да бъде последвана от моралното самоубийство на всички? Това ли е неизбежната последица от появата на Месия?
— Значи приемаш, че е Месия? — изкрещя гласът от тълпата.
— Защо не, след като аз съм пророкът на неговото време? — отговори с въпрос Проповедникът.
Спокойната увереност на тона и поведението му принудиха дори предизвикващия го да замлъкне. Тълпата реагира с объркан ропот, напомнящ животинско мучене.
— Да — повтори Проповедникът, — аз съм прорицателят на онези времена.
Алая, съсредоточила изцяло вниманието си върху него, различи фините модулации на Гласа. Той със сигурност държеше тълпата в ръцете си. Дали е бил обучаван от „Бин Джезърит“? А може би беше следващата маневра на Мисионария Протектива? Както бе възможно и да няма нищо общо с Пол, а да е само част от безкрайната игра на властта…
— Аз свързвам мита и съня! — извика Проповедникът. — Аз съм лекарят, който изражда детето и обявява, че то е живо. Но идвам при вас по време на смърт. Нищо ли не ви смущава? Този факт трябваше да разтърси душите ви!
Макар че думите му я разгневиха, Алая разбра целта на речта му. Усети как заедно с останалите се приближава до стъпалата — все по-плътно към високия мъж в пустинни одежди. Младият водач за момент привлече вниманието й — колко умен и дързък изглеждаше момъкът! Муад’Диб би ли използвал услугите на толкова нахален младеж?
— Искам да смутя вашия покой! — извика отново Проповедникът. — Това е целта ми! Дойдох тук, за да се противопоставя на измамата и на илюзията в общоприетия шаблон на вашата религия. Също както при други подобни, нейната институция тласка към малодушие, бездействие и самодоволство.