![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
По традиция те казват: „Внимавай за Масива“, което означава, че основното познание е съсредоточено в Закона. Обаче новата социална структура постепенно забравя някогашните законови ограничения; дисциплината отслабва. Новите вождове на свободните знаят само древния Начален Катехизис на своите предци, скрит в митовия градеж на техните песни. Хората от новите общности са по-непостоянни и по-открити; те по-често се карат и са по-малко подвластни на авторитети. Хората от старите сийчове са по-дисциплинирани, по-склонни към групови действия и мотивирани за упорита работа; те се отнасят и с по-голямо внимание към своите ресурси. По-възрастните все още вярват, че подреденото общество е идеалната реализация на отделния индивид. Младите непрекъснато се отдалечават от този възглед. Останалите от предишната култура отломки поглеждат към тях и казват: „Смъртоносният вятър е издълбал вашето минало“
Фарад’н бе доволен заради неоспоримата яснота на резюмираното от него. Новите различия на Аракис можеха да доведат единствено до насилие. Основните идеи изпъкваха отчетливо в ролките със записа:
„Религията на Муад’Диб черпи главната си сила от културната традиция на стария сийч, докато новата култура все повече се дистанцира от тези школи.“
Съвсем не за първи път той се запита, защо Тйеканик бе прегърнал подобна религия. Башарът изглеждаше странно в новата си вяра. Външно той беше безупречно искрен, но показваше, че го прави сякаш против собственото си желание. Приличаше на човек, стъпил умишлено във въртопа, за да изпита силата му, но уловен от въздействия, неподвластни на неговия контрол. Промяната в Тйеканик безпокоеше Фарад’н поради пълната липса на личностен момент в поведението му. Сякаш представляваше нова версия на начина, по който се проявяваха твърде старите сардукари. Впрочем това изглеждаше и като предупреждение, че младите свободни биха могли да се върнат към предишното, че вродените и твърдо установени традиции могат отново да вземат връх.
Фарад’н още веднъж спря мисълта си върху ролките с докладите. В тях имаше нещо обезпокояващо: упоритото присъствие на отломка от културата на най-старите времена на свободните „Водата на Зачатието“. Амнионната11 течност на новороденото се събираше при раждането, минаваше през дестилация и се смесваше с първата изпита от него вода. Обичайната форма изискваше кръстницата да поднесе сместа с думите: „Пий водата на твоето зачатие“. Дори младите свободни спазваха тази традиция.
Водата на твоето зачатие.
Фарад’н изпита погнуса при мисълта, че би могъл да пие дестилираната амнионна течност, с която се е появил на този свят. И си представи оцелялата от близнаците Ганима, чиято майка бе умряла, когато тя е поглъщала тази необикновена вода. Дали по-късно се е замисляла за странната връзка със своето минало? Навярно не. Тя бе отгледана като свободна. Нормалното и приемливото за свободните е станало такова и за нея.
В този миг той съжали за смъртта на Лито II. Щеше да бъде интересно те двамата да обсъдят същия въпрос. А може би щеше да го направи с Ганима, ако се появеше такава възможност.
Защо Айдахо си сряза китката?
Въпросът изникваше всеки път, когато погледнеше към екрана на системата за следене. Съмненията го заливаха отново и отново. Тъй силно искаше да притежава способността за потъване в загадъчния унес с подправката, както го бе правил Пол Муад’Диб, за да може оттам да огледа бъдещето и да узнае отговорите на своите въпроси. Но при него, независимо от погълнатото количество подправка, обикновената способност за осъзнаване, изследваща единствено настоящето, отразяваше вселена, изпълнена с несигурности.
В екрана-шпионин се появи прислужница, която отвори вратата на лейди Джесика. Жената повика с жест Айдахо, който стана от пейката и влезе. По-късно прислужницата щеше да направи подробен отчет, но любопитството на Фарад’н отново пламна с пълна сила; той завъртя друг ключ върху таблото и видя как голата се появява във всекидневната на лейди Джесика.
Колко сдържан и спокоен изглеждаше ментатът. И колко бездънни бяха тлейлаксианските му очи.
„Преди всичко останало, ментатът трябва да обобщава, без да е специалист. Мъдро е да се взимат решения от голям порядък, до които стигат тези, които боравят с общи понятия. Експертите и тесните специалисти бързо довеждат до хаос. Те са източник на безполезно ровичкане в дреболии, както и на люта препирня заради една запетая. Докато, от друга страна, ментатът, който обобщава в широки граници, въвежда здравия смисъл при взимането на решения. Той не следва да се изключва от неудържимото и гигантско течение на случващото се в неговата вселена. Трябва винаги да може да каже: «Понастоящем няма реална загадка по този въпрос. Засега знаем толкова. По-късно може да се окаже погрешно, но ще направим корекция, когато стигнем дотам.» Ментатът, който генерализира, е длъжен да разбере, че всичко, което приемаме за нашата вселена, е само част от едно по-голямо явление. Експертът винаги се обръща назад, защото е свикнал да мисли и действа в съответствие с тесните стандарти на своята собствена специалност, а боравещият с най-общите понятия гледа напред и навън; той търси живите и пълни със сила принципи, знаейки много добре, че тези принципи се променят и развиват. Обобщаващият ментат е длъжен да внимава за общата характеристика на самата промяна. За нея не е подготвен постоянен каталог; няма нито наръчник, нито инструкция за работа. Трябва да погледнеш към промяната с възможно най-малката предварителна представа и да си зададеш въпроса: «Какво ли иска да ни покаже това?»“
11
От амнион — най-вътрешната обвивка на оплоденото яйце, която обгръща околоплодната течност