История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
При откриването му през 1992 г. „Мол ъф Америка“ представлява върхът на търговската естетика на двайсети век. Проектиран е във форма на огромен квадрат, на всеки ъгъл на който има по един голям универсален магазин. Заради покритите аркади с дължина по 400 метра едната, съединяващи всеки от тези универсални магазини с двата съседни, коридорите на комплекса са назовани с имена на улици като Бродуей. Между четирите големи магазина на три нива са поместени още около четиристотин по-малки. Търговският център представлява каре на три етажа, всеки от които се състои от покрити коридори с обща дължина 1600 метра, от двете страни с две непрекъснати редици магазини. Във вътрешността на карето е поместен лунапарк с живи дървета, с влакче на ужасите и водна пързалка, по която децата се спускат с лодки във формата на дървесни трупи. На височина четири етажа над всичко това има гигантски стъклен купол, който предпазва посетителите от лютата зима на Минесота. Допълнителният, четвърти етаж — над трите с магазините — е предвиден за развлечения за възрастни; там посетителите могат да намерят всевъзможни ресторанти, спортни зали, четиринайсет киносалони, огромно разнообразие от видеоигри и танцувален салон, където се изпълнява на живо кънтримузика.
В търговския комплекс работят около 12 000 служители, а общото количество на продажбите възлиза на около 2 милиона долара дневно. Това е един цял град, който наред с обичайните банки, туристически агенции и медицински център има свой собствен полицейски участък и дори собствено училище, където наред с традиционните учебни предмети се изучават дисциплини като предприемачество и бизнес мениджмънт. Докато служителите в търговския център са на работа, техните деца ходят на училище. След приключване на занятията всички ученици обядват на някой от многобройните щандове за бърза закуска, след което по-големите поемат към стотиците магазинчета и кафенета в комплекса, където работят на половин длъжност, за да си помагат при обучението.
При целия оборот на центъра най-големи количества пари в брой се събират сякаш в многобройните басейнчета и декоративни фонтани, където посетителите хвърлят дребни монети за късмет. Млада майка държи ръката на детето си и му помага да пусне лъскавата монета във фонтана, после и двамата се заливат от смях, когато монетата цамбурне в прозрачната вода. Четиригодишен малчуган моли баща си за едно пени, засилва се, мята го далеч навътре в басейна и се връща при бащата за още. Двама непълнолетни влюбени, стиснали заедно една монета между дланите си, я хвърлят през рамо с гръб към водата, после се обръщат, за да видят дали ще им се изпълни желанието, което само те си знаят какво е. Постепенно във водата се натрупват купчинки от пенита, петачета, десетачета и монети по двайсет и пет цента, които служители по поддръжката избутват с дълги метли към центъра на басейна, за да не се изкуши някой да си вземе. В края на седмицата басейнът се източва, монетите се изгребват, после служителите ги изсипват в машината за сортиране, която ги претегля и опакова на равни по големина фишеци за благотворителните организации.
Освен по размерите си „Мол ъф Америка“ не се различава особено нито по форма, нито по предмет на дейност от древните пазарища на Сардес, Рим, Малака или средновековен Лондон. Търговията си е търговия. Но ако сравним по-внимателно ежедневните дейности в „Мол ъф Америка“ с тези на едновремешните пазарни площади, ще открием една твърде съществена разлика: въпреки грамадните количества пакети, с които са натоварени купувачите на изхода, и въпреки непрестанното подрънкване на касовите апарати в действителност твърде малко пари в брой преминават от ръка в ръка. Освен монетите, които хвърлят във фонтана, посетителите носят пари в брой само за вестник, някоя дребна закуска, пликче бонбони, кутийка портокалов сок или за жетони за многобройните видеоигри. Дори в лунапарка парите в брой отдавна са изместени от техния електронен еквивалент. Децата заплащат люлките, влакчето на ужасите или входа на скаутския лагер с електронни дебитни карти от различен формат, които родителите им купуват при пристигане в центъра. Не е нужно детето да познава парите, за да може да различи петаче от десетаче или петдоларова от десетдоларова банкнота; още по-малко се налага да владее събиране и изваждане, таблицата за умножение или да може да пресмята ресто. Достатъчно е да пъхне картата в съответния процеп и компютърът си взема дължимата сума — вратата се разтваря, бариерата се вдига, влакчето потегля, въртележката започва да се върти. След като електронните пари свършат, картата просто спира да работи и детето без колебание я захвърля в най-близкото кошче за боклук.