История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Икономическият анализатор и журналист Джеймс Грант нарича тази практика „демократизация на дълга и социализация на риска“. Американците твърде бързо се научават да вземат кредити от банките не само при покупка на жилище, кола или за образование на децата си, но също и за неща като телевизори, електродомакински уреди, яхти или екскурзии в чужбина. В течение само на едно поколение задлъжнялостта към банките се превръща от изключение в норма, в неотменно право практически на цялата средна и работническа класа.

Докато банките стръвно разработват тези нови пазари на кредитиране, федералното правителство търси нови и нови начини за насърчаване на вземането на кредити и обезпечаването им с активи на държавата. През 70-те години всеки, който желаел да закупи жилище, можел да получи гаранции върху заема от половин дузина държавни учреждения. Служилите във войската можели да се обърнат за заем към местния банков клон, като заемът им се гарантирал автоматично от Асоциацията на ветераните от войните; фермерите и жителите на фермерските райони получавали гаранции за своите заеми от Управлението за земеделски кредит. Обикновените работници, които нито са служили във войската, нито са обработвали земи, също имат източник на гаранции за своите заеми — Федералното управление по жилищно строителство. През 80-те и 90-те години се появяват все по-богати и разнообразни програми за кредитиране, гарантирани пряко от Министерството на жилищното строителство и градоустройството.

Към 1989 г. 40% от всички ипотечни заеми за строеж или купуване на жилище в САЩ са гарантирани от федерални програми за кредитиране и развитие, като общият размер на частните задължения, гарантирани или частично субсидирани от държавата, достига 1 трилион долара. По това време отпускането на ипотеки, макар все още да се извършва от местните клонове на банките, които реализират сериозни печалби от този род дейност, до голяма степен се превръща в отговорност на държавата. Федералното правителство създава условия за милиони американци, които в никакъв случай не биха могли със собствени сили да закупят и притежават жилище, най-после да сторят това. Същата тази държавна политика обаче довежда до нечувана в историята на страната инфлация на цените на жилищата и до най-високия процент на бездомници в развития капиталистически свят. Така се стига до финансовия крах от 90-те години, когато сапуненият мехур на цените на недвижимата собственост най-после се спуква, предизвиквайки масови фалити на търговски и спестовни банки по цялата територия на Съединените щати.