История на парите (от пясъчника до киберпространството)

За кредитни карти се споменава в научната фантастика дълго преди да станат неразделна част от икономическата реалност на двайсети век. Концепцията за кредитната карта е разработена в пълен вид още в утопичния роман „Поглед назад: 2000—1887 г.“ на журналиста Едуард Белами, излязъл през 1888 г. Авторът е ревностен изразител на народняшката философия, характерна за онази епоха. Героят на романа заспива дълбок сън на 30 май 1887 г. и се събужда след 113 години и четири месеца — на 30 септември 2000 г. Белами вижда утопичното бъдеще на Америка на границата на двайсет и първия век като огромна „индустриална армия“ от хора, произвеждащи всичко, от което има нужда, при това с една-единствена цел — да служат на обществото и човешкия род; за труда си никой не получава заплата или друг вид възнаграждение. Пари в познатия вид не съществуват — в обръщение няма нито монети, нито банкноти; нищо не се продава и купува. Хората все още говорят за долари и центове като за някакъв отживял времето си стойностен еквивалент, но самите долари и центове отдавна ги няма. Вместо това всякакви сметки се заплащат с „картонени кредитни карти“, каквито се издават на всеки гражданин и служат за получаване на нужните стоки от големи централни складове.

Странното в случая е, че докато кредитните карти в действителност са основен инструмент на бизнеса и капитализма през двайсети век, измислената кредитна карта от романа на Едуард Белами се въвежда в едно посткапиталистическо общество, при което всички потребителски стоки се разпределят от държавата. Тя действа по следния начин: всеки индивид получава определена сума в условни пари, представляваща неговия дял от общото количество произведени блага през предходната година; тъй като картата е поименна, тя не може да се разменя или преотстъпва, с нея не могат да се заплащат стоки, неподлежащи на държавно разпределение, нито пък да се реализират икономии, които да се преливат към следващата календарна година. В Америка на двайсет и първия век, както си я представя авторът, кредитната карта служи просто като средство за регулиране на личното потребление в условия на тотално премахване на пазарните отношения, когато ролята на разпределител на материалните блага е изцяло присвоена от държавата. Парите нямат еквивалентна стойност в злато, сребро или друга стока. Те са се превърнали чисто и просто в „алгебричен символ за съпоставяне на стойностите на отделните стоки“.