История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Най-напред Банк ъф Америка издава през 1958 г. „Банкамерикард“, първата разновидност на кредитна карта, свързана с името на банкова институция; понеже банката покрива територията на целия щат Калифорния, нейната карта бързо става най-популярната в Съединените щати. Твърде скоро други, по-малки банки, които не разполагат с ресурсите за издаване на свои карти, се присъединяват към системата на „Банкамерикард“. През 1977 г. името на картата е променено на по-краткото „Виза“. Към средата на 90-те години „Виза“ вече е най-широко разпространената кредитна система в целия свят, с над 400 милиона действащи карти, валидни в 12 милиона търговски обекта.
Междувременно през 1966 г. британската Барклис Банк издава своята „Баркликард“, а през 1967 г. Сити Банк ъф Ню Йорк пуска така наречената карта „Евритинг“ („Всичко“). Тази пластмасова карта дава възможност на най-благонадеждните клиенти на банката да заплащат покупките си по целия свят, дори в момента да не разполагат с нужната сума в банковата си сметка. Две години по-късно картата е преименувана на „Мастърчардж“, а след още известно време — на „Мастъркард“, под което име е известна и до днес.
С появяване на кредитната карта се увеличава размерът на отпускания кредит, като същевременно се премахва личният елемент. Срещу известна такса кредитната компания поема върху себе си риска и отговорността за оценяване на кредитната благонадеждност на клиента. Широкото разпространение на най-различни видове кредитни карти след 60-те години довежда до значителни изменения в начините на пазаруване и заплащане сред широката публика. Парите на населението се освобождават от временни ограничения като датите за получаване на заплата и неравномерността на разходите; хората изведнъж получават възможност да харчат пари, с каквито все още не разполагат, но очакват да спечелят в близко бъдеще.
Черпейки от своите очаквани бъдещи доходи, притежателят на картата създава пари чрез самия акт на покупката. С купуването на един костюм за сто долара продажбите на магазина за деня се увеличават със сто долара, с което набъбва общата парична маса в обръщение; при това за магазина няма никакво значение дали купувачът разполага със сумата в банковата си сметка, или не. Производителят на костюма си е получил парите, продавачът в магазина е изкарал комисиона, държавата си е събрала данъка върху продажбата, а магазинът е реализирал печалба. На практика покупката е създала нови пари, като ги е заела от бъдещето и ги е вкарала в пазара на настоящето. Ако картата е валидна за отпускане на кредит в размер до 5000 или 10 000 долара, притежателят й може да реши дали да създаде тези суми пари изцяло или на части, като извърши покупки до разрешения кредит, или изобщо да не ги създава, като се въздържа от ползването й.
Всеки отделен притежател на кредитна карта може да използва картата си за създаване на това, което икономистът Джоуел Кърцман нарича „квазипари“, но този процес зависи до голяма степен и от политиката и способността на банката да поддържа създаването им. Когато максималният размер на кредита, отпускан от дадена карта, се умножи по 18-те милиона притежатели на „Америкън Експрес“ или 25-те милиона собственици на карти, издадени чрез системата на Ситибанк, сумите, които тези институции могат да прибавят към паричната маса, нарастват неимоверно много. Като цяло през средата на 90-те години количеството на „квазипарите“ в Америка достига 150 милиарда долара годишно.
Кредитната карта увеличава покупателната способност на индивида, а оттам — потреблението и производството на стоки и услуги, но това става с цената на нарастване на индивидуалната задлъжнялост и международната инфлация. В средата на 70-те години за пръв път в историята на Съединените щати брутният национален продукт надхвърля сумата от един трилион долара. Само две десетилетия по-късно — в средата на 90-те години — един трилион долара е само размерът на потребителския дълг на американското общество, т.е. сборът на всички суми, които американците дължат на финансови институции срещу вече консумирани стоки и услуги. Доколкото много американци купуват японски коли и произведения на битовата електроника, внос от страните по азиатското тихоокеанско крайбрежие, голяма част от тези пари изтичат от Съединените щати по посока към Азия и стават допълнително бреме върху американската финансова система, и без това обтегната докрай от потребителските апетити на населението.