История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Същото учреждение, което превръща чековете на клиентите си в пари, може да превърне и парите им в чек, когато е необходимо да се погаси месечна вноска за лек автомобил или застрахователна полица, да се изпрати издръжка на роднина в друг град или да се изплати дълг към банката. Бюрата за осребряване на чекове издават банкови нареждания, осъществяват парични преводи, а някои предлагат и неголеми заеми или аванси срещу още неполучени чекове. Те също така правят паспортни снимки и издават документи за самоличност на клиентите си; някои продават карти за автобусите и метрото. В тези бюра се извършват нотариални заверки на различни видове документи, правят се фотокопия; оттам клиентът може да изпрати или получи факс, както и да изпрати документи в друг град с препоръчана поща или експресен куриер. Разбира се, тук всички тези услуги струват много по-скъпо, отколкото съответно в пощата, банката или специализираните копирни бюра.
Поради непрестанно изменящия се демографски състав на бедните класи в Америка бюрата за осребряване на чекове рекламират услугите си на най-различни езици — испански, китайски, виетнамски, креолски, а в някои квартали се предлагат парични преводи за чужбина в най-различна валута. Често такива бюра работят денонощно без почивен ден през цялата година. Срещу още по-висока комисиона те могат да осребрят и чек в чужда валута, да изкупят златни и сребърни монети или малки кюлчета благородни метали, които новите имигранти са взели със себе си при бягството си от родината.
Много от тези заведения се стараят, поне външно, да наподобяват истински банки. Някои от тях имат названия като „Моята банка“, „Не банка“, „Банковото гише“ или дори „Банката на Джон“. Често имената са измислени нарочно, за да наподобяват електронните гишета на действителни американски банки: „Мъни Експрес“, „Мъни Ексчейндж“, „Чек-Екс-Чейндж“. В много случаи чекове се осребряват и в заложните къщи — тези банки на бедняците, чиято основна услуга е превръщането на стоки в пари. Някои заложни къщи се специализират в скъпи предмети — огнестрелни оръжия, бижута, дори леки автомобили; докато други изкупуват всякакъв вид стока — от касетофони за коли до строителни инструменти, от компютри до необработени диаманти. По този начин заложните къщи и бюрата за осребряване на чекове изпълняват една важна социална функция — те служат като посредник между гетото на книжните пари и останалото общество.
Хората, обитаващи гетото на книжните пари, са много по-склонни от средния американец да извършват различни услуги „на черно“ — срещу недекларирано заплащане в брой. Често те вършат това в допълнение към друга, редовна работа извън квартала, в който живеят — било като наемни служители в легитимно предприятие или домашна прислуга у богато семейство. Най-често те се наемат на час, за изпълнение на определена задача. Мъжете висят на групички по тротоара пред бюрата за предлагане на работа или около държавната агенция за преквалификация с надеждата, че някой работодател ще отбие колата си до бордюра, ще направи знак на един или двама да се качат и ще ги откара да разтоварят някой камион, да изчистят паркинг, да изринат сняг, да изкопаят басейн или да свършат нещо друго, за което в края на деня да получат една надница — разбира се, в брой.
Други се специализират в определен вид услуги, с които стават известни сред съседите в квартала. Един разбира от ремонт на коли, друг от подстригване; един поправя перални машини, друг свързва нелегално допълнителни „абонати“ към кабелната телевизия или знае как да декодира платените канали. Един доставя дърва за огрев и дървени въглища за скари; друг прави сандвичи и пирожки и ги продава по празниците. Един е готов да ви услужи с колата си вместо такси срещу скромно заплащане; друг ще дойде да наглежда децата ви цял ден или ако се наложи, цял месец. В сравнение с богатите предградия в бедните квартали много повече хора продават стоки от врата на врата или с колички по улицата срещу заплащане в брой; там се устройват много повече дворни разпродажби, битпазари, панаирджийски сергии или натурална размяна на употребявани или направо крадени вещи.
Подобни системи на продажба или размяна на стоки и услуги съществуват като един вид неформална или паралелна икономика до голяма степен извън надзора на държавните институции и контрола на закона, както и извън нормалните финансови структури и правила. Тези системи успяват да поддържат своята гъвкавост и независимост главно като функционират изцяло на базата на заплащане в брой, в книжни пари. По същество те представляват не толкова черен пазар, колкото сив, като действат не толкова против, колкото извън или по-точно встрани от закона.