При температура трийсет градуса под нулата, независимо дали по Целзий или Фаренхайт, плътта замръзва за броени минути; плюнката става на лед, преди да падне на земята; гумата се пръска като стъкло, ударено в камък. Въглеродният окис от ауспусите на колите застива във вид на черен лед по повърхността на шосето, а езерата замръзват и тежки камиони се движат по повърхността им, сякаш е от бетон. Но колкото и да е мразовито навън, дори дърво и камък да се пукат от студ в лютата зима на щата Минесота, термометърът в покрития търговски комплекс „Мол ъф Америка“ край Блумингтън — най-големият в Съединените щати — не помръдва от 21° С. По водната пързалка се спускат деца, дванайсетметрови палми помахват с листа под стъкления покрив, а цъфнали цветя ухаят през цялата година.
Над серпантините на водната пързалка се вие лека мъглица, по-скоро воден прах, от който в централната зона на гигантския комплекс постоянно витае остра, макар и не много силна миризма на хлор. Всеки от десетките магазини, бутици, универсални магазини, всяка от количките на амбулантните търговци издава своя собствена миризма — на цветни листенца от ароматизаторите на въздуха в универсалния магазин; на изискан парфюм от козметичния; на естествена кожа от обувния; на дърво от мебелния; на шоколад и печени фъстъци от щанда за бонбони; на пуканки от киносалона; на тежък мускусен одеколон от магазина за мъжка конфекция. Всеки от четирийсет и петте ресторанта и заведения за бърза закуска също изпуска свой неповторим аромат — на сирене и риган от италианската пицария; на бамя и подправки от креолския ресторант; на пържени ролца от оризово тесто от китайския; на пресен хляб от павилиона за сандвичи; на канела от пекарната; на пържени картофи, кетчуп и хамбургери от „Макдоналдс“; на прясно изпечено кафе от кафенето.
През обикновен работен ден от „Мол ъф Америка“ пазаруват средно около 100 000 души. През почивните дни и по важни празници като Коледа броят на посетителите, които преминават за един ден през сводестите коридори, надхвърля 200 000. От сутринта прииждат автомобили от Средния запад и от Централна Канада. Някои от най-богатите купувачи пристигат през близкото летище, където още рано сутрин кацат чартърни полети от цялата територия на Съединените щати и Канада, за да отпътуват същата вечер с багажни отделения, претоварени с покупки. От международното летище Минеаполис — Сейнт Пол се отбиват транзитни пътници по далечните маршрути за Европа и Япония, за да си напазаруват за няколко часа или ако много им хареса, за няколко дни. За нуждите на всички тези летящи купувачи „Мол ъф Америка“ не само поддържа специални автобуси совалки до летищата, но и в самия него има зони, наподобяващи международно летище с компютъризирани информационни табла, върху които се изписват кодовете и дестинациите на полетите, часовете на кацане и излитане и дори номерата на изходите. Дори пациентите на световноизвестната сърдечна клиника „Мейо“, която се намира в близкия град Рочестър, прескачат до комплекса за покупки между две изследвания.
Строителните предприемачи и собствениците на „Мол ъф Америка“ избират да го построят само на няколко мили по автострадата от първия покрит търговски комплекс в Съединените щати — Саутдейл Сентър, открит край близкия градец Една през 1956 г. Към средата на 90-те в Америка има изградени вече 37 000 подобни комплекса, които днес привличат 175 милиона посетители месечно.
