История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Парите в брой до такава степен играят решаваща роля в живота на бедните, че през последните десетилетия американското правителство се видя принудено да въведе един нов вид платежно средство — така наречените талони за храна, които могат да се разменят в определени супермаркети само срещу хранителни и други стоки от ежедневна необходимост и които представляват нещо като парите на бедните. В гетото на книжните пари тези талони са всъщност много примамливи за търговците, които се надпреварват да привличат клиенти, заплащащи с тях. Понякога отделни търговци са готови, в нарушение на закона, да приемат талони за храна и срещу нехранителни стоки; разбира се, в такива случаи купувачът заплаща на търговеца доста солена комисиона заради поетия риск и заради привилегията да купи с второразредните си „пари“, да кажем, бутилка уиски или сешоар за жена си. На улицата талоните за храна се разменят срещу истински пари — разбира се, по курс, доста по-нисък от номиналната им стойност.
В живота на бедните хора парите в брой запазват ролята си на желан подарък при особени случаи. Подаръци в пари се правят за рождени дни и други празници; в случаи на нужда бедните събират пари помежду си, за да помогнат на изпаднал в беда приятел или роднина. На сватби, особено в селските или по-необразованите общности, е напълно в реда на нещата на булката да се даряват пари, като сумите се обявяват публично или понякога дори се закачат с карфици за роклята й. Сред американските индианци е прието при церемонии за подпомагане на близки да се изпълнява „танцът върху одеяло“, като присъстващите хвърлят банкноти в краката на танцуващия. При алтернативен вариант на церемонията с пари се покрива тъпанът, под чийто акомпанимент се извършва танцът.
Когато бедните искат да спестят пари, те обикновено ги влагат в стоки и предмети, каквито лесно могат да се препродадат или заложат в случай на нужда. Всеки път, когато им се намират свободни средства, по-бедните мъже в Близкия изток купуват гривни и синджири от чисто злато за жените в семейството си. Тези златни украшения се купуват основно на тегло, за да могат бързо да бъдат реализирани в случай на нужда. В периоди на финансови затруднения или когато имат намерение да придобият някоя по-крупна стока — впрегатен добитък или парче земя — мъжете могат да продадат златните украшения (чиято чистота е обозначена с щемпел върху самите тях) на тегло в най-близкия дюкян, а с получените пари да си свършат работа. В същото време бедните хора избягват да влагат парите си в диаманти и други скъпоценни камъни, чиято стойност се определя от тяхната чистота, бистрота и прецизност на обработката — все критерии, които подлежат на оспорване и опит за измама.
Докато държавите по света все още емитирали националните си валути в златни и сребърни монети, хората обичали да се кичат с тях, като ги навързвали на огърлици и други украшения. Младите жени пришивали златни монети към дрехите си или ги използвали за обици, гривни или токи за коланчета. По този начин монетите можели едновременно да се държат под око, да се показват като знак за богатство и обществено положение, а в случай на нужда просто да се откъснат от съответния накит и да се използват по предназначение като разменно средство. Много жени, особено в Близкия изток, носели семейните финанси по себе си във вид на бижута; по подобен начин безстрашните гаучоси — аржентинските каубои — си поръчвали кожени поясоци, широки по две педи, и ги обковавали с грамадни сребърни монети от Перу и други находища в Южна Америка.
Откакто правителствата през двайсети век започват да девалвират националните си валути чрез премахване на златния и сребърния стандарт, бедните хора все по-малко могат да си намират златни или сребърни монети за украса. Вместо това те влагат парите си в златни и сребърни бижута, които вършат същата работа, но имат и безспорното предимство, че запазват стойността си независимо какво правителство идва на власт, каква окупационна армия, политическа партия или религия се появява или изчезва от сцената.
Селяните и други бедни хора в много общности по света днес си влагат парите в престижни и луксозни стоки. Те си купуват скъпи часовници, дори да не познават часа, или пък телевизори и видеокасетофони, макар да нямат електричество в колибите си. Подобни покупки може да изглеждат налудничави на страничния наблюдател, но те представляват солидна инвестиция за онзи, който ги извършва. Понеже закупената стока има значителна стойност като знак на обществен престиж, тя винаги може да бъде продадена в случай на нужда. Един швейцарски часовник или японски телевизор, дори да е практически неизползваем за собственика си, може да се окаже изгодно капиталовложение, запазващо стойността си по-дълго време от парите, похарчени за него. Основната цел, разбира се, е придобиването на такъв вид вещи, които да могат хем да се ползват при нужда, хем веднага да бъдат реализирани и превърнати в пари.