Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Бил Люкър се обади на Рон, за да му съобщи лошата новина, и той я прие сравнително спокойно. Все пак Рон беше проучил повечето документи по делото, беше разговарял с Бил многократно и не беше подготвен за оптимизъм.
На същия ден Денис Фриц научи същата новина от същия съд. И в неговия случай апелативните съдии бяха открили няколко процедурни грешки, но в полза на окончателното им решение явно бяха натежали „неопровержимите доказателства“ за вината на Денис.
Самият Денис не беше особено впечатлен от защитата, подготвена от адвоката му, така че не се изненада от решението на апелативния съд. След три години, прекарани в библиотеката на затвора, Денис беше убеден, че познава юридическата материя по-добре от адвоката си.
Остана разочарован, но не се отказа. Също като Рон той все още имаше възможност да обжалва, в други съдилища. Нямаше да се предаде. Но за разлика от Рон Денис вече беше сам в борбата си. Тъй като не беше осъден на смърт, нямаше право на адвокат, назначен от държавата да защитава социално слаби граждани.
И все пак апелативният съд невинаги потвърждаваше действията на обвинението. На 16 април 1991 г. Марк Барет научи с огромно удоволствие, че за Грег Уилхойт се назначава нов съдебен процес. Апелативният съд беше принуден да признае, че Джордж Бригс напълно се е провалил със защитата на Грег и че подсъдимият е бил лишен от конституционното си право на адекватно представяне пред съда.
Когато те съдят и има опасност да получиш смъртна присъда, трябва да наемеш или най-добрия адвокат в града, или най-лошия. Без да иска, Грег беше наел най-лошия и по този начин си беше осигурил нов процес.
Когато местеха някой от затворниците от Крилото, никога не му обясняваха защо го правят. Надзирателите просто пристигаха и нареждаха на затворника да се облече по най-бързия начин.
Грег обаче знаеше, че обжалването му е успяло, така че когато надзирателите се появиха на вратата на килията, той разбра, че големият ден е дошъл. Един от тях му каза:
— Събирай си нещата.
Нямаше никакво време. За няколко минути Грег събра всичките си вещи в един кашон и тръгна с надзирателите. Рон вече беше преместен в другия край на коридора, така че не успяха да се сбогуват. Докато Грег напускаше „Макалистьр“, не спираше да мисли за приятеля си, когото изоставяше вътре.
След като пристигна в окръжния затвор в Осейдж, Марк Барет бързо му уреди заседание, на което да обсъдят пускането му под гаранция. Над главата му все още висеше обвинение в убийство, а датата на новото му дело не беше определена, така че Грег определено не беше свободен човек. Вместо обичайната фантастична сума, която никой не може да плати, съдията определи гаранция от 50 000 долара, която родителите и сестрите на Грег успяха да съберат съвсем скоро.
След пет години в затвора, четири от които беше прекарал в отделението за осъдени на смърт, Грег излезе на свобода. И никога повече не се върна в затвора.
Строителството на крило „Х“ беше започнало през 1990 г. Практически всичко в него беше изградено от бетон — подовете, стените, таваните, леглата на затворниците, етажерките по стените. За да се елиминира възможността да се правят самоделни ножове, в конструкцията изобщо не беше използван метал. Имаше предостатъчно решетки и малко стъкло, разбира се, но не и в килиите. Там всичко беше от бетон.
Когато крилото беше построено, го засипаха с пръст. Официалното обяснение гласеше, че по този начин повишават енергийната ефективност на сградата. Освен това обаче затваряха и естествения път на чистия въздух и слънчевата светлина.
Крило „Х“ беше отворено през ноември 1991 г. и управата на затвора организира празненство за откриването на новата си високотехнологична придобивка. Поканиха политици и знаменитости. Прерязаха лентата. Накараха затворническия оркестър да изсвири няколко парчета. Организираха обиколки за разглеждане. По същото време бъдещите обитатели на крилото бяха само на половин километър от туристите, в старата сграда на затвора. Гостите имаха възможност срещу определен наем да прекарат една нощ в килия по свой избор, като спят на чисто ново бетонно легло.
В новото крило първоначално бяха преместени известен брой по-малко рискови затворници, които бяха наблюдавани постоянно, за да се провери за евентуални пропуски в системата. Едва когато властите получиха нагледни доказателства, че крило „Х“ е здраво, функционира добре и не предлага възможности за бягство, в него преместиха истински лошите момчета от старото крило за осъдени на смърт.