Джонатан Стрейндж и мистър Норел

52

Историята за дъщерята на Учителя от Нотингам (към която мистър Норел повече не се върна) си струва да се разкаже, затова ще я изложа по-долу. Панаирът, на който девойката отишла, се състоял по случай Деня на свети Матей в Нотингам. Тя прекарала деня приятно в обиколки на сергиите и покупки на платове, дантели и подправки. По някое време следобед девойката рязко се извърнала да види някакви италиански акробати и с края на пелерината си закачила една гъска. Разлютената птица се втурнала към нея, като пляскала с криле и пищяла. Уплашена, девойката изтървала пръстена на баща си, той паднал в отворената човка на гъската и птицата в изненадата си го глътнала. Но преди дъщерята на Учителя от Нотингам да успее да каже или направи нещо, стопанинът на гъската я повел нанякъде и двамата се изгубили в тълпата.

Гъската била купена от човек на име Джон Форд, който я занесъл в къщата си в село Фискертън и на другия ден жена му Маргарет Форд заклала птицата, оскубала я и извадила вътрешностите й. В стомаха и тя намерила масивен сребърен пръстен с нешлифован жълт кехлибар. Жената оставила находката на масата до трите яйца, които кокошката била снесла същата сутрин.

Яйцата тутакси започнали да се тресат и да се пукат и отвътре се показали чудни неща. От първото изскочил струнен инструмент, подобен на виола, но с мънички ръце и крака, и сам с помощта па миниатюрен лък засвирил прекрасна музика. От другото яйце се появил кораб от най-превъзходна слонова кост с платна от фина бяла тъкан и сребърни гребла. От третото яйце пък се излюпило пиленце със странна златисточервена перушина. Последното чудо било единственото, което оцеляло до другия ден. След час-два виолата се разпукала като яйчена черупка и се разпаднала на парчета, а към залез слънце корабът от слонова кост вдигнал платна и отплавал, порейки въздуха; но пилето пораснало и по-късно запалило пожар, който изпепелил почти цял Грантъм. По време на възпламеняването го видели да се къпе в пламъците. От това обстоятелство хората заключили, че птичето трябва да е феникс. Когато Маргарет Форд разбрала, че незнайно как се е сдобила с магически пръстен, тя решила да прави магии с него. За съжаление мисис Форд била много коварна жена, която тормозела добродушния си съпруг и прекарвала дълги часове в мислене как да отмъсти на враговете си. Джон Форд се сдобил с имение във Фисксртън и в следващите месеци натрупал земи и богатства, подарявани му от по-богати люде, които се страхували от злите магии на жена му.

Слухът за чудесата, вършени от Маргарет Форд, скоро стигнал Нотингам, където Учителят бил на смъртно легло. Той бил вложил толкова много от силите си в пръстена, че изчезването му породило у него отначало меланхолия, после отчаяние и накрая го разболяло. Когато новината за пръстена най-после стигнала до ушите му, магьосникът бил твърде болен, за да предприеме каквото и да е.

Дъщеря му обаче дълбоко се разкайвала, че донесла такива нещастия на семейството си и сметнала за свой дълг да върне пръстена, затова без да каже на никого за намеренията си, поела по брега на реката към село Фискертън.

Едва стигнала Гънторп, девойката зърнала страшна гледка. Малка горичка горяла в силни пламъци, които я поглъщали до последната тревичка. От горчивия черен дим очите й се насълзили и гърлото й прегракнало, но гората все така горяла, без да изгаря. Дърветата тихо стенели, сякаш плачели от продължителната болка. Дъщерята на Учителя се огледала за някого, който да й обясни какво е това чудо. Минал млад дървар и й казал:

— Преди две седмици Маргарет Форд спря в гората на връщане от Търгаргън. Седна да отдъхне в сянката на дърветата, пи вода от потока и яде лешници и ягоди, но точно когато тръгна да си ходи, кракът й се заплете в някакъв корен и тя падна, а когато стана от земята, една шипка има нахалството да й одраска ръката. Затова тя омагьоса гората и я закле да гори вечно.

Дъщерята на Учителя благодарила на дърваря за сведенията и продължила пътя си. Скоро ожадняла и се навела да пие вода от реката. Изведнъж една жена — или нещо, което много приличало на жена — се подало от водата. Цялото тяло на създанието било покрито с рибешки люспи, кожата му била сива и петниста като на пъстърва, а косата представлявала странна купчина от сиви перки. То сякаш се взирало злобно в дъщерята на Учителя, но кръглите му рибешки очи и дебелата му хлъзгава кожа не били пригодени да изразяват добре човешките настроения, затова било трудно да се каже.

— О, простете! — възкликнала стъписана дъщерята на Учителя.

Жената зинала, разкривайки паст, пълна с грозни рибешки зъби, но като че ли не могла да издаде и звук. После се завъртяла и се гмурнала във водата. Жена, която перяла дрехи на брега, обяснила на девойката:

— Това е Джоселин Трент. Тя имаше злочестината да бъде съпруга на мъж, когото Маргарет Форд харесваше. От ревност Маргарет Форд я омагьоса и принуди бедната дама да прекарва дни и нощи в речните плитчини, за да не изсъхнат омагьосаната й кожа и тяло, а понеже не може да плува, Джоселин живее в постоянен страх, че може да се удави.

Дъщерята на Учителя благодарила за сведенията.

След това девойката пристигнала в село Ховърингам. Мъж и жена, които яздели малко конче, я посъветвали да не влиза в селото и я превели по обиколни пътища и пътечки. Дъщерята на учителя се изкачила на малка зелена могила, погледнала надолу и видяла, че всички в селото ходят с дебели превръзки на очите. Тъй като не били свикнали със слепотата си, хората постоянно се удряли в стени, спъвали се в столчета и каруци, наранявали се с ножове и инструменти и се горели на огъня. В резултат на това всички били покрити с рани и синини, но никой не свалял превръзката от очите си.

— О! — възкликнала жената. — Свещеникът на Ховърингам имаше дързостта да порицае лошотията на Маргарет Форд. Всички други епископи, абати и каноници си мълчаха, а този крехък старец я предизвика и тя прокле цялото село. Сега всички са осъдени непрестанно да виждат пред очите си живи картини на най-големите си страхове. Бедните хора виждат как децата им гладуват, родителите им полудяват, любимите им ги презират и мамят. Съпруги виждат съпрузите си убити по най-жесток начин. И макар тези гледки да са само плод на въображението им, селяните са принудени да си връзват очите, за да не полудеят от видяното.

Девойката поклатила глава, ужасена от злината на Маргарет Форд, и продължила пътя си към имението на Джон Форд. Там заварила Маргарет и прислужниците й с тояги в ръце да подкарват кравите към обора за вечерното доене. Дъщерята на Учителя смело се приближила към Маргарет Форд. Последната тутакси се извърнала и я ударила с тоягата си.

— Лошо момиче! — креснала тя. — Знам коя си! Пръстенът ми каза. Знам, че си намислила да ме излъжеш — макар че нищо лошо не съм ти сторила, — да помолиш да те взема за слугиня, за да откраднеш пръстена ми. Е, знай, че съм го омагьосала със силни заклинания! Ако някой крадец има глупостта да го докосне с пръст, веднага всички пчели, оси и насекоми на земята ще се втурнат да го жилят, орли, соколи и птици ще се спуснат от небето да го изкълват, мечки, глигани и всички диви зверове ще го стъпчат и ще го разкъсат на парчета!

После Маргарет Форд здраво набила дъщерята на Учителя и казала на слугите да й дадат работа в кухнята.

Слугите, нещастни и измъчени хора, натоварили девойката с най-тежката работа и всеки път, когато Маргарет Форд ги биела и им се карала — а това се случвало доста често, — те си го изкарвали на момичето. Но дъщерята на Учителя не падала духом. Тя останала да работи в кухнята няколко месеца и през цялото време усилено мислела как да направи така, че Маргарет Форд да изпусне или да загуби пръстена. Маргарет Форд била жестока жена, лесно се ядосвала, а разгневяла ли се за нещо, яростта й не утихвала. При все това обаче тя обожавала малки деца, възползвала се от всяка възможност да храни бебета и щом вземела дете на ръце, нежността й не знаела граници. Нямала свои деца и всички, които я познавали, подозирали, че този факт особено я натъжава. Хората предполагали, че тя използва какви ли не магии, за да зачене, но без успех.

Един ден Маргарет Форд играела със съседско момиченце и казала, че ако има дете, би предпочела то да е момиче и да има млечнобяла кожа, зелени очи и медночервени къдрици (така изглеждала самата Маргарет Форд).

— О! — невинно възкликнала дъщерята на Учителя. — Жената на областния управител на Епърстоун има точно такова бебе, най-хубавото малко момиченце, което можете да си представите!

Маргарет Форд накарала девойката да я заведе в Епърстоун и да й покаже бебето на съпругата на областния управител, а когато видяла, че това дете наистина е най-милото и най-хубавото момиченце, което може да съществува (точно както казала дъщерята на Учителя), Маргарет Форд заявила на ужасената майка, че възнамерявала да вземе детето със себе си.

Още щом взела бебето, Маргарет Форд станала друг човек. Тя прекарвала дните си в грижи за детето, играела с него и му пеела. Маргарет Форд била доволна от живота си, използвала магическия пръстен много по-рядко отпреди и почти не се гневяла. Девойката живяла почти година в дома на Маргарет Форд. Един летен ден господарката, дъщерята на Учителя, детето и другите слуги обядвали на брега на реката. След като се нахранили, Маргарет Форд полегнала на сянка до един розов храст. Денят бил горещ и на всички много им се спяло.

След като се уверила, че господарката спи, дъщерята на Учителя взела бонбон и го показала на детето. Детето, което знаело много добре за какво служат бонбоните, отворило уста и девойката пуснала бонбона вътре. После със светкавична бързина и така, че другите слуги да не видят какво прави, свалила магическия пръстен от ръката на Маргарет Форд. После се развикала:

— Ох, ох, събудете се, господарке! Детето свали пръстена ви и го лапна! О, за Бога, смилете се над детето, развалете магията! Развалете магията!

Маргарет Форд се събудила и видяла издутите бузи на момиченцето, но в първия момент била твърде сънена и стресната, за да разбере какво става. Наблизо прелетяла пчела, дъщерята на Учителя я посочила и изпищяла. Другите слуги също се разпищели.

— Бързо, господарке, умолявам ви! — извикала девойката. Погледнала нагоре: — Ето, орлите и соколите приближават! — тя се вгледала в далечината. — О, ето ги мечките и глиганите, бързат насам, за да разкъсат на парчета бедното дете!

Маргарет Форд изкрещяла на магията в пръстена да спре и тя тутакси я послушала, и почти в същия миг детето глътнало бонбона. Докато господарката и слугите утешавали момиченцето, тръскали го и го молели да изплюе магическия пръстен, дъщерята на Учителя тичала по брега на реката към Нотингам.

Нататък нещата се развили по очаквания начин. Щом Маргарет Форд разбрала как са я изиграли, погнала девойката с коне и кучета. Няколко пъти дъщерята на Учителя мислела, че ще я заловят: преследвачите почти я настигали и кучетата лаели зад гърба й. Но историята разказва как всички пострадали от магиите на Маргарет Форд помогнали на бегълката: как селяните от Ховърингам свалили превръзките от очите си и въпреки всички ужасяващи гледки, които се занизали пред очите им, се втурнали да строят прегради, за да попречат на Маргарет Форд да мине; как бедната Джоселин Трент се подала от реката и се опитала да завлече Маргарет Форд със себе си в мътните води; как пламналата гора започнала да мята по преследвачите горящи клони. Пръстенът се върнал при Учителя от Нотингам, който поправил всички злини, извършени от Маргарет Форд, и възвърнал богатството и репутацията си. Има и друг вариант на историята, в който няма магически пръстен, нито вечно горяща гора, нито феникс — всъщност няма никакви чудеса. Според този вариант Маргарет Форд и дъщерята на Учителя от Нотингам (чието име било Доната Торел) не били врагове, а видни представителки на задруга на жени магьосници, процъфтявала в Нотингамшир през XII век. Хю Торел, Учителят от Нотингам, се противопоставил на задругата и положил големи усилия да я унищожи (въпреки че собствената му дъщеря членувала в нея). Той почти успял, но жените напуснали домовете, бащите и съпрузите си и отишли да живеят в гората под закрилата на Томас Годблес, много по-велик магьосник от Хю Торел. Този не толкова колоритен вариант на историята никога не се е радвал на същата популярност като другия, но според Джонатан Стрейндж това е истинската история и той я включва в „История и практика на английската магия“.