Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Но обикновените хора намират духовете феи за много вълнуващи — каза Стрейндж замислен — и може би ако от време на време ползвате услугите им в работата си, това ще допринесе за популяризирането на изкуството ни. Все още има много предразсъдъци срещу използването на магия във войната.
— О, така е! — гневно възкликна мистър Норел. — Хората вярват, че магията започва и свършва с феите! Те почти изцяло пренебрегват уменията и подготовката на магьосника! Не, мистър Стрейндж, за мен това не е аргумент да ползвам услугите на феи! Тъкмо обратното! Преди сто години магьосникът историк Валънтайн Мъндей е отрекъл съществуването на Другите земи. Според него хората, които твърдят, че са ходили там, са лъжци. Убеждението му е напълно погрешно, но въпреки това аз до голяма степен му симпатизирамн бих се радвал да го популяризирам. Разбира се — каза мистър Норел замислен, — Мъндей отива още по-далеч, като отрича съществуването на Америка, след това на Франция и така нататък. Мисля, че по времето, когато умира, вече е отрекъл съществуването на Шотландия и започва да се съмнява в това на Карлайл… Имам книгата му някъде тук51.
Мистър Норел стана и извади книгата от една лавица, но не я даде веднага на Стрейндж.
След кратко мълчание Стрейндж каза:
— Съветвате ме да прочета тази книга?
— Да, точно така. Мисля, че трябва да я прочетете — отговори мистър Норел. Стрейндж изчака, но Норел продължаваше да гледа втренчено книгата в ръцете си, сякаш нямаше ни най-малка представа как да постъпи.
— Тогава ми я дайте, сър — любезно предложи младият магьосник.
— Да, наистина — каза мистър Норел.
Той предпазливо се приближи към Стрейндж, подържа книгата няколко секунди и после я подхвърли в ръцете му със странно движение, сякаш не беше книга, а птица, която бе кацнала върху него и категорично отказваше да отлети, затова му се налагаше да я излъже, за да я махне от ръката си. Мистър Норел бе толкова съсредоточен в маневрата си, че за щастие нямаше възможност да погледне нагоре към Стрейндж, който едва се сдържаше да не се разсмее.
За миг Норел остана неподвижен, ревниво загледан в книгата в ръцете на другия магьосник.
Но след като се раздели с една книга, най-мъчителната част от изпитанието му сякаш приключи. След половин час той препоръча на Стрейндж друга книга, отиде и я извади почти без притеснение. Към обяд Норел вече сочеше книги по лавиците и позволяваше на Стрейндж сам да ги взима. В края на деня той даде на ученика си внушителен брой книги за четене и каза, че очаква от него да ги прочете до края на седмицата.
Прекарването на цял ден в разговори и занимания беше лукс, който двамата рядко можеха да си позволят: обикновено им се налагаше да прекарват част от деня в приемане на посетители, дошли да се видят с мистър Норел — било то светски люде, с които мистър Норел все така смяташе за важно да поддържа връзка, или господа от правителството.
Към края на втората седмица ентусиазмът на мистър Норел в заниманията му с новия ученик вече не знаеше граници.
— Достатъчно е да му обясня веднъж — сподели Норел със сър Уолтър — и той разбира всичко! Спомням си колко седмици ми бяха необходими, за да вникна в „Предположения по повод предугаждането на бъдещи събития“ на Пейл, а мистър Стрейндж усвои тази невероятно трудна теория за не повече от четири часа!
Сър Уолтър се усмихна.
— Несъмнено. Но мисля, че съдите твърде скромно за собствения си принос. Мистър Стрейндж има предимството да разполага с учител, който да му обясни трудните неща, докато вие не сте имали такъв — проправили сте пътя за него и сега всичко му се вижда гладко и лесно.
— Ах! — възкликна мистър Норел. — Но когато с мистър Стрейндж седнахме да обсъдим „Предположенията“, аз си дадох сметка, че те имат далеч по-широко приложение, отколкото съм смятал. Разбирате ли, чрез неговите въпроси стигнах до ново разбиране за идеите на доктор Пейл!
Сър Уолтър каза:
— Е, сър, радвам се, че сте намерили приятел, чиито разсъждения са толкова сходни с вашите — няма по-голяма радост от това.
— Съгласен съм с вас, сър Уолтър! — възкликна мистър Норел. — Напълно съм съгласен!
51
„Синята книга; опит за изобличаване на най-популярните лъжи и всеобщи заблуди, внушавани от английските магьосници на учениците им и на кралските поданици“, Валънтайн Мъндей, изд. 1698.