Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Карлос беше в ранчото и правеше набързо някои приготовления за пътуването. Оставил бе коня си скрит малко по-далечко в гъсталака. За нещастие Сиболо не беше с него. Вярното куче лежеше болно след неотдавнашната схватка пред пещерата. Задължението да пази отвън, което би било поверено нему, бе възложено сега на пеона.
Този негодник беше вече подкупен от Робладо и Вискара. Затова, вместо да пази господаря си, той побърза да предупреди враговете му. Ранчото бе обградено от един отряд и при все че неколцина от нападателите бяха убити от Карлос, сам той бе най-после победен от надделяващата сила и пленен.
Не минаха и пет минути от пристигането на Гомес, когато се чу бойна тръба, възвестяваща наближаването на войска, а в следния миг войниците влязоха в строй на площада. В центъра беше пленникът, вързан здраво на гърба на едно муле и пазен от два реда войници.
Едно толкова интересно събитие скоро се разчу и площадът се изпълни с тълпа, която жадуваше да задоволи любопитството си, като види прочутия ловец на бизони.
Но не само него гледаха с любопитство. Имаше още двама души, единият от които беше толкова интересен, колкото и самият обявен вън от закона. Този пленник беше майка му. Погледите на тълпата бяха втренчени в нея със страхопочитание и възмущение; подигравки и гневни викове се сипеха върху й по пътя към калабосото.
— Смърт на магьосницата! … Да умре! — викаха негодяите, когато минаваше край тях.
Нищо — нито разчорлените коси, нито разплаканите очи на младата и другарка, дъщеря й — не трогваше сърцата на тази фанатична тълпа, всред която се чуваха викове:
— Смърт и за двете… и за майката, и за дъщерята!
Охраната трябваше да ги пази от нападателите, когато ги въвеждаше набързо в затвора.
За щастие Карлос не видя нищо. Не знаеше дори, че те са заловени. Мислеше, че може би са ги оставили необезпокоявани в ранчото и отмъщението на неприятелите му ще засегне само него. Не знаеше сатанинските намерения на мъчителите си.
ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРА
Двете затворнички останаха в калабосото. Карлос бе откаран за по-голяма сигурност в пресидия и оставен в караулния карцер.
Вечерта му дойдоха гости. Комендантът и Робладо не можаха да сдържат злорадството на жалките си души. Като изпразниха чашите с вино, те отидоха в карцера с група весели другари и почнаха да се забавляват с подигравки към вързания затворник. Полупияните посетители го обсипваха с всевъзможни обиди … с всички грубости, които можеха да измислят.
Доста време той приемаше всичко с мълчание. Но една груба шега на Вискара най-после предизвика отговор, с който Карлос намекна за промяната в чертите му; това вбеси дотолкова този звяр, че той се втурна с меч в ръка към вързаната жертва и би я убил, ако Робладо и другите не го задържаха. Приятелите му попречиха да убие Карлос само защото казаха, че такава постъпка ще им отнеме очакваното развлечение! Това беше единственото съображение, което го задържа; но той не се укроти, докато не нанесе няколко удара с пестник в лицето на беззащитния затворник.
— Нека живее, негодникът! — каза Робладо. — Утре ще има прекрасно зрелище за него!
При тия думи пияната банда излезе със залитане, като остави затворника да гадае за обещаното зрелище.
Но той не мислеше за това. Много добре разбираше, че ще си правят зрелище с него. Не се надяваше на милост нито от гражданските, нито от военните съдии. Зрелището ще е неговата смърт. През цялата нощ съзнанието му бе измъчвано от тежки мисли не за самия него, а за тези, които му бяха много по-скъпи от собствения му живот.
Утрото надникна през тясното прозорче на мрачната килия. Нищо друго … нито за ядене, нито за пиене … Нито дума за утеха … нито милостив поглед от грубите тъмничари. Никакъв приятел нямаше да го потърси … никакъв знак, че някое сърце на този свят се грижи за него.
Дойде пладне. Изведоха го или по-точно, извлякоха, го от затвора. Наоколо се строиха войници и го подкараха. Где отиваха? Да го екзекутират ли? Очите му бяха вързани. Видя, че го откарват в града, на площада. Там имаше необикновено много хора. Препълнен беше целият площад, както и околните асотеи. Всички жители на селището бяха като че събрани в града. Имаше — ранчери, собственици на мини и така нататък. Защо?
Някакво голямо събитие ги беше събрало. Приличаха на хора, които очакваха да видят нещо необикновено. Може би зрелището, обещано от Робладо! Но какво ще бъде то? Дали възнамеряват да го подложат на мъчения пред тълпата?