Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Карлос се поколеба. Ако се върне за рога с барута и загуби време за ново пълнене на пушката, самбото можеше да избяга. Скоро ще стигне до конете и ще се метне на някой от тях. Ако беше денем, Карлос би могъл лесно да го стигне; но не и в тъмната нощ. Щом го изпревари с петстотин ярда, самбото ще изчезне благополучно от погледа му.
Ловецът на бизони беше много разтревожен. Имаше сериозни основания да желае смъртта на този човек. Това желание идваше толкова от благоразумието, колкото и от естественото чувство за разплата. Желанието за мъст бе пробудено от подлия начин, по който тези наемни разбойници го бяха проследили. Освен това обявеният вън от закона знаеше, че ще има опасен враг, ако Пепе остане жив. Самбото не биваше да се измъкне!
Карлос се поколеба само за миг. Ако се забави с пълнене на пушката, другият ще избяга. Той пусна пушката на земята, обърна коня и се втурна през полето към реката. След десетина секунди спря пред своя противник, който се промъкваше дебнешком.
Като видя, че пътят към конете му е отрязан, самбото се спря, готов за отбрана, решен сякаш да се бори. Но докато Карлос слезе от коня, за да се вкопчат в ръкопашен бой, смелостта на другия пак не издържа и като се втурна през върбите, той се гмурна в реката.
Карлос не бе предвидил това. Стоя няколко мига изненадан и объркан. Нима противникът ще му се изплъзне? Ловецът беше слязъл от коня си. Дали да се качи пак, или да проследи самбото пеша?
Нерешителността му не трая дълго. Избра втората възможност, шмугна се през върбалака, отгдето бе минал другият, и се поспря до края на водата. Тъкмо в това време врагът му се показа на отсрещния бряг и без да спре нито минута, хукна през полето. Карлос помисли пак да го последва на кон, но бреговете на реката бяха високи — за кон щеше да е мъчно, може би дори невъзможно да мине реката на това място. Нямаше време за губене в такива опити.
„Сигурно и аз мога да тичам бързо като него — помисли Карлос. — Да опитаме тогава!“
С тези думи той се хвърли във водата.
С няколко замаха той преплува реката, покатери се на отсрещния бряг и хукна след отстъпващия противник.
Самбото бе изминал до това време цели двеста ярда, но докато мине още толкова, разстоянието между двамата се намали наполовина. Не можеше да става никакво сравнение между бързината им. Карлос тичаше двойно по-бързо от своя изплашен неприятел, при все че той бягаше с все сили, защото знаеше, че се касае за живота му.
Гонитбата не продължи и десет минути.
Карлос наближи. Самбото чуваше стъпките му зад гърба си. Почувствува, че е безполезно да тича повече. Спря се и пак застана, готов да се отбранява.
В следния миг бяха лице с лице, на десет стъпки един от друг.
И двамата бяха въоръжени с дълги ножове — единственото им оръжие. Въпреки полумрака се виждаше как остриетата лъщяха.
Враговете не дочакаха да си поемат дъх. Размениха няколко гневни възклицания; после се нахвърлиха и вкопчиха в безжалостна борба.
Но твърде кратка. Надали трая и десетина секунди. Няколко мига телата на борещите се се бяха сякаш обвили едно о друго, после едното тупна тежко на земята. Чу се стон. Беше гласът на самбото. Той именно бе паднал.
Простряното тяло почна да се гърчи на земята … привдигна се и падна пак… изви се отново и най-после се отпусна в мъртвешка неподвижност!
Ловецът на бизони се наведе над него, за да се увери. Смъртта бе сложила вече печата си над отвратителното лице. Белезите бяха несъмнени. Победителят се успокои, отвърна се от трупа и тръгна към реката.
Като прибра пушката и намери барутния рог, Карлос я напълни пак и тръгна да търси конете.
Скоро ги намери. Простреля с по един куршум в главата копоя и кучето вълк, после отвърза и пусна конете на свобода.
След това се върна на полянката, свали Сиболо от люлката му, приближи се към огъня и погледна трупа на жълтия ловец. Пламъците блестяха по-ярко отпреди. Подхранваше ги човешката плът.
Като се отвърна отвратен от тази гледка, ловецът на бизони прибра дрехите си, качи се пак на седлото и тръгна, към дола.
ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА
Минали бяха три дни, откакто жълтият ловец и другаря му тръгнаха на поход. Тези, които ги изпратиха, започнаха с нетърпение да чакат вест от тях. Не се съмняваха ни най-малко в усърдието на своите наемници и в успеха им. И за тримата — Робладо, Вискара и падрето — успехът беше само последица от наградата, но все пак очакваха с нетърпение вест от ловците — ако не са заловили ловеца на бизони то поне да съобщят, че са го видели или са открили следите му.
Когато поразмислиха, и падрето, и офицерите разбраха, че едва ли могат да получат някаква вест, преди самите ловци да се завърнат със, или без пленника.