Войната на завоевателите

Ала въпреки това беше там, приближаваше се от своята точка на телепортиране в системата и на неговия фон бойните кораби на завоевателите приличаха на играчки. На всичко отгоре сгушени сред крехките на пръв поглед, долепени една до друга метални рамки — приковани като някаква гротескна изложба на пеперуди — върху повърхността му бяха накацали корабите на почти целия Миротворчески флот.

И този флот вече показваше първите признаци на пробуждане…

— Направо не мога да повярвам — прошепна Чо Минг.

— Какво е това, за Бога?

— Не питай мен — отвърна Дашка. — Готов съм да се обзаложа обаче, че има нещо общо с онзи „вълчи“ проект, който се мярка из докладите на разузнавателната служба от пет-шест месеца. Почакайте да засека идентификационните сигнали на нашите гости — първо на най-големия.

Зад гърба на Арик се разнесе ново трескаво тракане.

— Казва се „Трафалгар“ — обади се Чо Минг. — Щурмови преносвач от клас „Ригел“. Придружават го още тринадесет кораба. Момент — долових слаба експлозия откъм десния борд на „Трафалгар“. Изглежда, взривиха въжетата, с които са скачени за рамката.

— Какво правят зхиррзхианците?

— Засега нищо — отвърна Чо Минг. — Сигурно още не са се освестили от уплахата.

— Де да беше така — засмя се Дашка и посочи екрана. — Вижте, появиха се отблясъци.

— Да — „Трафалгар“ изстрелва своите изтребители.

— Бойна готовност до всички кораби! — кресна Върховен командир Прм-жевев, загледан със смесица от възхищение и ужас в грамадния космически кораб, който се бе появил неочаквано в самия тил на зхиррзхианските сили. Огромен, вдъхващ страх, с колосални размери, като че изваден от някоя антична легенда.

Старейшината, когото бе пратил да докладва във Военното командване, се появи след миг.

— Говорител Цвв-панав: „Това е клопка! — цитира той. — Точно както ви предупреждавах“. — В гласа му се долавяше гневът на говорителя. Още преди Прм-жевев да успее да отговори, до него застана още един старейшина.

— Върховният вожд: „Изглежда, наистина е клопка — рече той, но за разлика от Цвв-панав, гласът му бе съвсем спокоен. — Ще се справите ли?“

— Върховни командире, започнаха да изстрелват изтребителите си — докладва един от войниците.

Едва сега Върховният командир сякаш се отърси от първоначалното си вцепенение.

— Разбрано — рече той и се усмихна криво. Това чудовище не бе нищо повече от военна машина, а той знаеше добре как да се справя с военни машини: — До всички кораби: атакувайте и се отбранявайте според обстановката.

Този път изчезнаха наведнъж няколко старейшини.

— До Върховния вожд: Ще направя всичко, на което съм способен. До говорителя на Дхаа’рр… — Той погледна мониторите и огнените опашки, които маркираха посоката, в която се носеха изтребителите на хората-завоеватели. Цвв-панав, разбира се, беше прав за клопката и без никакво съмнение в момента използваше предвидливостта си, за да затвърди политическата си позиция. Прм-жевев обаче не виждаше никакъв смисъл да го подкрепя. — До говорителя на Дхаа’рр: без отговор.