Смъртта на императора

— Ами че той не носи императорска униформа!

— И все пак е от императорската армия. Аз също не нося униформата на Ескобедо или президента, а мексиканско облекло като тоя пленник.

— И при все това сте републиканец? Това ли искате да кажете?

— Не.

— А какъв иначе? Бяхте ми докладван като оберлейтенант.

— И съм такъв. Служа в кралската армия на Прусия, дошъл съм в Мексико по семейни работи и по известни причини понастоящем съм се присъединил към каузата на президента.

— Виж ти! И по какъв начин служите на президента?

— Като инженер по фортификационните съоръжения — поясни Курт спокойно. — Причислен съм към инженерните войски пред Керетаро.

— Хм. Аз ценя кавалерията. Инженерът е червей-дървояд, боящ се от дневната светлина. Бяхте ми докладван като оберлейтенант Уммер. За първи път чувам името.

Курт много добре разбра какво трябваше да значи това, ала все пак отвърна спокойно:

— В такъв случай въпросният офицер криво е чул или няма умението да изговори едно немско име. Не се казвам Уммер, а Унгер.

Тогава генерал Хернано бързо дигна поглед.

— Унгер? — попита той. — Служите във войската на генерал Велес?

— Така е.

— А-а! Това е нещо друго. Прощавайте! Ако ми беше предадено правилно името, приемът щеше да е друг. Сеньорес, пред вас стои един от най-изтъкнатите представители на нашата обсадна дейност.

Офицерите пристъпиха към Курт и приятелски му подадоха ръка. Сетне генералът продължи:

— Сега нека се върнем към причината на настоящето ви присъствие. Наистина ли окачествявате този пленник като императорски полковник?

— Да, но съм на мнение, че се касае само за един бандитски главатар. Той беше наречен от хората си в мое присъствие коронел, следователно полковник.

Курт разказа преживелицата си, а присъстващите го изслушаха с внимание. Накрая генералът извика:

— Diableria — дяволски номер! Значи искат да ни нападнат, а ние си губим тук времето с безполезни реплики!

— Не е моя вината — рече Курт, дигайки рамене.

— Защо веднага не ми обърнахте внимание?

— Вие сте генерал, а аз само оберлейтенант — отговори Курт, сега на свой ред усмихнат иронично.

— Господа прусаците вежливи явно не са. Веднага ще наредя едно подразделение да се придвижи към гората. Ще имате ли добрината да им служите като водач?

— На драго сърце ще се поставя на ваше разположение, но ще помоля преди това да се позанимая за миг с този коронел.

— Защо? Времето напира.

— Не чак толкова, че да не можем да му зададем няколко въпроса и претърсим джобовете му.

— Това е вярно — съгласи се Хернано. — Казахте, че атаката ще се състои в един часа, поради което ще започнат приготовленията си към полунощ?