Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Мартин Бек обърна листа и прехвърли с поглед машинописния текст.
— Още същия ден жената била идентифицирана като Тереза Камарао, двадесет и шест годишна, родена в Португалия. Дошла в Швеция през хиляда деветстотин четиридесет и пета и още същата година се омъжила за свой сънародник на име Енрико Камарао, който бил с две години по-възрастен от нея. Първо работел в търговския флот като радист, но сетне напуснал корабите и станал радиотехник. Тереза била родена през хиляда деветстотин двадесет и пета година в Лисабон. По сведения на португалската полиция произхождала от видно португалско семейство, и с известно закъснение, поради войната, дошла тук, за да следва. До следване обаче така и не се стигнало. Вместо това срещнала същия този Енрико Камарао и се омъжила за него. Нямали деца. Живеели добре. На улица Туршгатан.
— Кой я идентифицира?
— Полицията. По-точно казано, колегите от нравствения отдел. Била им е добре известна от последните две години. На петнадесети май хиляда деветстотин четиридесет и девета година — самите обстоятелства са такива, че са могли да установят точната дата — изцяло променила живота си. Избягала от къщи — точно така е написано — и оттогава се подвизава в престъпния свят. С други думи станала проститутка. Била нимфоманка и за тези две години успяла да преспи със стотици мъже.
— Да, спомням си — кимна Колберг.
— А сега следва най-интересното от цялата история. В разстояние на три дни полицията открила не по-малко от трима свидетели, които в единадесет и половина предната вечер видели на Кунгсхолмсгатан, до началото на пътеката, където бе намерено тялото, паркирана кола. И тримата били мъже. Двама от тях минали покрай мястото с кола, а третият — пеша. Първите двама видели до колата мъж. На земята до него лежал предмет с големина на човешко тяло, завит в нещо, което им заприличало на сиво одеяло. Третият свидетел минал няколко минути по-късно и видял само колата. Описанието, което дали за мъжа, било твърде неопределено. Валяло дъжд, а той самият стоял в сянка. Единственото, което и тримата могли да кажат със сигурност, било, че са видели доста висок мъж. На въпроса какво разбират под „доста висок“, данните им се колебаят между един и седемдесет и четири и един и осемдесет и три, което включва деветдесет процента от мъжкото население на страната, но…
— Но какво?
— Но що се отнася до колата и тримата били единодушни. Независимо един от друг те твърдели, че са видели френска кола, марка „Рено“ тип ЦВ–4 — един модел, който за пръв път излезе на пазара през хиляда деветстотин четиридесет и седма и после всяка следваща година, но с малки изменения.
— „Рено ЦВ–4“ — повтори замислено Колберг. — Порше създал модела, когато французите го бяха затворили като военнопрестъпник. Държали го в портиерската стаичка на фабриката. И там седял и чертаел. Сетне май го оправдаха, но неговата кола донесе на французите милиарди.
— Познанията ти са просто забележителни — рече Мартин Бек сухо. — Я ми кажи тогава каква връзка може да има между случая Тереза и Стенстрьом, застрелян преди четири седмици в автобуса?
— Не бързай де! Карай нататък.
— После се случило следното: полицията тук в Стокхолм проведе най-обстойното разследване, предприемано някога в тази страна. Нещо огромно. Да, в това можеш да се увериш и сам. Разпитани бяха стотици хора, които са познавали и дружили с Тереза Камарао, но не се установи кой я бе видял за последен път. Следите й се губеха точно седмица преди деня, в който я открили мъртва. Прекарала нощта с някакъв мъж, в хотела на Нюбругатан. Разделили се в дванадесет и половина пред един ресторант на Местер Самуелсгатан. И край. След това бяха издирени всички „Рено ЦВ–4“. Първо в Стокхолм, тъй като свидетелите твърдяха, че колата носела стокхолмски номер. Сетне бяха проверени всички „ЦВ–4“ в страната, в случай, че номерът е бил фалшив. И това отне почти цяла година. Накрая се доказа, да именно, доказа се, че през въпросната нощ, в единадесет и половина, на девети юни хиляда деветстотин петдесет и първа година нито една от всички тези коли не е могла да се намира до Стадсхаген.
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Колберг. — И тогава…
— Точно така. Тогава цялото следствие угасна като изгорял пън. Работата просто се свършила. Всичко беше изпипано от игла до конец. Единственият недостатък бил, че все пак Тереза Камарао наистина била убита и не се знаело кой го е сторил. Последната искрица живот в следствието датира от хиляда деветстотин петдесет и втора година, когато полицията от Дания, Норвегия и Финландия съобщила, че колата не е могла да дойде оттам. В същото време пък шведската митница установила, че не е могла да дойде и от друга страна. Сигурно си спомняш, че тогава още нямахме толкова много коли и бяха необходими куп формалности, докато прекараш някоя през границата.