Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Изнервена, тя се измъква от леглото и спуска завесите. Кръстът остава навън, а стаята потъва в пълен мрак. Мушва се обратно под пухената завивка, придърпва я до шията си и се опитва да си представи, че е отново в старата къща, че се е върнала във времето на невинното си детство. Поради отсъствието на видими доказателства за обратното, ще й е по-лесно да повярва, че нищо не се е променило от времето, когато спеше спокойно в семейния дом.
Но и в пълния мрак споменът й за старата къща е омърсен от действителността. Колкото и да се опитва, не може да се пренесе в детството — такова, каквото трябва да е било; не може да пропъди от спомените си лорд Ънуин и да го замести с истинския си баща. Всеки път, когато се опитва да си представи лицето на баща си, познатата снимка отказва да оживее, а вместо това пред нея се изправя силуетът на осиновителя й, мълчалив и присмехулно усмихнат.
Тя потиска уплашеното си изхлипване, придърпва една възглавница от другата страна на леглото, където е мястото на Уилям, и я притиска към гърдите си. Прегръща я здраво и заравя лице в ароматната ленена тъкан.
Сега вече са изгасени всички светлини в къщата, с изключение на лампата в кабинета на Уилям. Цялото домакинство е по леглата, наредени като кукли в кукленска къща — освен господаря. Ако домът на семейство Ракъм беше наистина куклена къща и можехте да повдигнете покрива, за да надникнете вътре, бихте видели Уилям по риза, седнал зад бюрото си, как прехвърля насъбралата се кореспонденция — в нея няма нищо интересно, можете да ми вярвате. В друго помещение, на другия край на етажа, бихте видели детско телце, свито в креватчето, което вече му е отесняло — това е Софи Ракъм, която все още не представлява никакъв интерес. В следващата стая ще видите Агнес, усукана в бялата завивка. На възглавницата се вижда само русата й глава — като трошица сладкиш в лъжица сметана. А вътре в повдигнатия покрив, който държите в ръка, прислужниците ще лежат с главите надолу в своя тавански кошер, нахвърляни заедно с оскъдните си притежания между гредите.
Свещта на Уилям гори още малко, после той затваря големия бележник и протяга късите си крайници. Доволен е от себе си; отхвърлил е още една скучна неделя, изпълвайки я с колкото е възможно повече удоволствия и колкото е възможно по-малко религия. Сваля връхните си дрехи, навлича нощната си риза, гаси светлината и се пъха между завивките. Само след минути вече похърква тихичко.
Агнес също се е унесла. Една мъничка, обърната с дланта нагоре ръка се измъква изпод завивките и се плъзва към края на леглото. Тогава едната ръка на Уилям се протяга насън към края на неговото легло, в посока към Агнес. Скоро двете им ръце са подредени така, че ако това наистина беше къща за кукли, бихме могли да си представим не само как повдигаме покрива, но и как измъкваме една преградна стена и събираме двете спални в една, съединявайки ръцете на брачната двойка като закопчалка на огърлица.
Но тогава Уилям Ракъм започва да сънува и се обръща на другата страна.
Десет
Спалнята на Агнес Ракъм, чиито прозорци никога не се отварят, а вратата й е постоянно затворена, всяка нощ се изпълва с дъха й. Едно по едно издиханията се плъзгат по възглавницата надолу към пода; после, дъх по дъх, се издигат и натрупват едно върху друго като невидими перца, докато достигнат тавана, и купчината става все по-плътна с всеки изминал час.
Вече е сутрин, и човек трудно би повярвал, че се намира в спалня; по-скоро сякаш сме се озовали в най-малката фабрика на света, която е работила цяла нощ с единствената цел да превръща кислорода във въглероден двуокис. Неволно се обръщате към завесите; те са спуснати и висят неподвижно, сякаш са издялани от камък. Тъничък лъч слънчева светлина прониква в мрака през един процеп на кадифената тъкан. Той пада върху дневника на Агнес, отворен на вчерашната страница, и осветява един ред, написан от нея.
„Наистина трябва да излизам по-често“, упреква се тя с мънички тъмносини буквички, толкова ситни, че трябва да примижите, за да ги прочетете.
Хвърляте поглед към леглото, предполагайки, че ще я видите, все още сгушена под завивката. Но нея я няма.
Агнес Ракъм спазва нов режим. Всяка сутрин, когато успее да го уреди, тя се разхожда по улицата пред дома си — сама. Има намерение да се поправи, пък ако ще това да я довърши.
Сезонът наближава, останало е ужасяващо малко време, през което може да възстанови някои жизнено необходими умения — като например да може да върви без чужда помощ, на по-големи разстояния от тези, които изминава между четирите стени на дома си. Животът в светското общество не е нещо, което човек може да извършва спонтанно; налага се да се упражняваш с тази цел. Ако съберем половин дузина обиколки на една бална зала, се получава почти миля.