Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Пада му се; човек трябва да умее да се оправя по-умело!“
Така казва всеки почтен Форсайт. Но ако този благоразумен гражданин би могъл да се вслуша в сърцето на очакващ влюбен, навярно би повторил: „Да, горкият! Какво ли го е сполетяло!“
Соумс се качи във файтон със затворени прозорци, който мина по Слоун Стрийт, после по Бронтън Роуд и спря пред дома му. Пристигна в пет часа.
Жена му не беше в къщи. Излязла преди четвърт час. Толкова късно, в тази ужасна мъгла? Какво значеше това?
Дълбоко разтревожен, той седна край камината в трапезарията, като остави вратата отворена, и се опита да прочете вечерния вестник. От книга нямаше полза — само всекидневник можеше да бъде упойка за подобна мъка. Потърси утеха в колоната за произшествия. „Самоубийство на една актриса“… „Сериозно неразположение на един държавник“ (който вечно боледуваше!)… „Развод на един офицер“… „Пожар в една каменовъглена мина“… Прочете всичко. Лекарството му помогна — защото беше предписано от най-вещия лекар: вроденият ни усет.
Беше почти седем, когато чу, че Айрин си идва.
Случката от миналата нощ бе загубила отдавана своето значение поради тревогата от необяснимото излизане на жена му в тая мъгла. Но сега, когато тя се върна, споменът за горчивите й ридания се пробуди отново и той се развълнува при мисълта, че ще се озове пред нея.
Тя беше вече на стълбите; лицето й, скрито зад гъст воал, едва се показваше от високата яка на сивото кожено палто.
Не се обърна, не му проговори. Нито призрак, нито съвършено чужд човек би минал така безмълвно.
Билсън влезе да нареди трапезата и заяви, че мисис Форсайт няма да слезе; поръчала да й занесат супата горе.
Този път Соумс не се преоблече за вечеря. Може би за пръв път в живота си седна на трапезата със замърсени маншети, но не ги забеляза дори, замислен пред чаша вино. Изпрати Билсън да стъкне камината в стаята с картините, а след малко сам се качи горе.
Запали газената лампа и въздъхна дълбоко, сякаш сред тия съкровища, наредени с лице към стената в малката стая, бе намерил най-после душевен покой. Отиде право при най-ценното от всички, един несъмнен Търнър78, постави го на триножника и го обърна към светлината. Картините на Търнър се търсеха много напоследък, но той не можеше да се раздели с тази. Дълго стоя така, протегнал над високата яка своето бледо, гладко избръснато лице, загледан в картината, сякаш пресмяташе цената й; в очите му с появи тъга: навярно бе открил, че не струва много. Свали я от триножника и я върна на стената, изведнъж се спря, стори му се, че чува плач…
Не… Беше пак онова, което го преследваше от сутринта. След малко спусна предпазливо скарата пред огъня и напусна безшумно.
„Трябва да съм бодър утре!“ — помисли си той. Но много време още мина, преди да се прибере да спи…
А сега, за осветление на събитията през този тъмен следобед, да се обърнем към Джордж Форсайт.
Най-духовитият и единствен спортсмен измежду Фросайтови, той чете цял ден някакъв роман в бащиния си дом на Принсесгардън. След неочаквания провал във финансовите му сделки Роджър бе изтръгнал от него обещание да си стои в къщи.
Към пет часа излезе и взе подземната железница от спирката на южен Кенсигтън (защото този ден всички пътуваха под земята). Намерението му беше да вечеря и да поиграе билярд в „Червената къща“ — едно съвсем специално заведение — нито клуб, нито хотел, нито модерен ресторант.
Предпочете да слезе на Черинг крос вместо на Сейнт Джеймс парк, защото оттук можеше да стигне през осветени улици.
На перона погледът му бе привлечен — защото в добавък на невъзмутимата си, елегантна външност Джордж имаше и остър поглед, който търсеше винаги какво да осмее — от един мъж, който скочи от първокласен вагон и не тръгна, а просто залитна към изхода.
„Ей, драги! Накъде! — каза си Джордж. — Ама това е Пирата!“ — и насочи по следите му едрата си фигура. Нищо не го забавляваше така, както видът на някои пиян.
78
Търнър (1775–1851) — прочут английски пейзажист.