Опасна дарба или поредният Фауст

Бел вдигна глава, а Бисе се обърна.

— Всичко разваляш, тъпа, тъпа идиотка.

Двете сестри не разбраха коя от тях има предвид.

— Видя ли какво ме накара да направя? Имаш ли изобщо представа колко труд полагат някои от нас? А сега трябва да си тръгнем оттук, знаеш ли? Няма как някоя от нас да спре да се появява пред хората, а останалите да се преструват, че никога не е съществувала. Не можем просто да те изтрием от картината! Уффф!

Бисе вдигна ръце, за да я накара да спре.

— Успокой се.

— Не искам да се успокоя. Това трябваше да й бъде за урок. А сега целият ми труд ще отиде на вятъра, защото не можем да останем тук. И всичко това — заради нея!

— Направи нещо гадно и противно, защото не помисли за последствията, дори за самата теб. А сега се опитваш да прехвърлиш вината на Бел — рече Бисе.

— Ти дори нямаш представа за какво говоря, Бисе — Виктория погледна Бел и продължи: — Но ти знаеш какво направи. Сега приличаш на маймуна, но си го заслужаваш. И дори не беше достатъчно силна да приемеш онова, което ти се полага.

Бел не можа да продума. Вместо нея се обади Бисе:

— Успокой се, Виктория.

— Не! Мразя всички ви! Мразя факта, че се налага да живея с вас! А ти дори не знаеш какво е направила тя. Правиш се на добрата фея, но нямаш идея какво ти е причинила.

Бел изведнъж се събуди.

— Виктория, недей.

— И как ще ме спреш? Тя вече няма да ти помага. Ти си пътник.

— И на теб ще се отрази… ако кажеш — намръщи се Бел.

— Как? Напускаме и аз не искам да те видя никога повече.

— За какво говорите? — учуди се Бисе.

— За теб — рече Виктория. — Говорим за теб, а ти не разбираш. Както не знаеш как всички ние сме стигнали до тук. Не знаеш как сме сключили сделка с Вилрой, как е дошла в истинските ни домове посред нощ и ни е казала, че можем да имаме всичко, което пожелаем. Не го знаеш, защото никога не си имала сърце. Защото никога не би приела сделката. И точно затова нямаш белег. Дори не знаеш, че не сме осиновени след раждането, а едва десетгодишни! Всичките ти спомени отпреди това са фалшиви. Струва ти се невероятно, че си правила нещата, които си спомняш. Защо, мислиш, е така? Защото нищо от това не се е случило. Били сте щастливи близначки в Италия, допреди сестра ти да ви продаде.

— Спри! — извика Бел, но Виктория не смяташе да спира.

— Толкова искаше да е красива, че се съгласи да те отвлекат и да промият мозъка ти, докато спиш. Хайде, попитай я дали е вярно. А това дори не се налагаше. Тя просто искаше да запази нещо от предишния си живот. Ти беше плюшеното мече, което реши да вземе със себе си. Признай си го, Бел, ти направи някои ужасни неща. Продаде собствената си сестра на дявола, а през цялото време след това се преструваше, че те е грижа за нея. Точно както се преструваше, че си красивата малка кралица. Да, но ти също си отговорна за някои противни постъпки. А сега имаш лицето, което заслужаваш.