Опасна дарба или поредният Фауст

— Това е единственият начин да оправим нещата. Просто трябва да се махнем оттук.

— Не още.

— Не разбирам. Мислех, че ще поискаш да тръгнем още тази вечер. Ти си най-голямата жертва.

Сега спря и Бисе.

— Съжалявам — въздъхна Кристиан. — Не исках да повдигам отново темата. Бел сигурно…

— Тук има нещо повече от това, което знаем — стояха пред врата, която Кристиан не беше виждал досега. Вратата към стаята на Виктория.

— Какво ще правим? — попита Кристиан.

— Виктория ни шпионира.

Кристиан вдигна очи. Усети, че дишането му се накъса. Стори му се, че Бисе ту изчезва, ту се появява, като във филм. След това вратата зейна.

— Как отвори?

Бравите се подчиняваха единствено на собствениците си.

— Замразих всичко и довлякох Виктория тук — изкиска се Бисе.

— И след това я върна обратно, за да не разбере нищо?

— Да, обаче се изплюх в ухото й.

Кристиан си представи как нисичката Бисе влачи безчувствената Виктория като манекен, използва ръката й, за да отвори вратата, след което я потътря обратно, например за краката. И този образ го накара да избухне в смях.

Насекомите в стаята направо ужасиха Бисе. Кристиан ги позна веднага. Беше ги виждал навсякъде из града, където крадяха информация. Дори беше успял да хване няколко, влетели през неговия прозорец, край тенис кортовете и в съблекалнята. Беше се зачудил какво ли представлява живота им, след което ги беше пуснал.

Сега двамата с Бисе се взираха в стаята — противен рояк от мухи, пеперуди, комари, бръмбари и пчели. Те хвърчаха, жужаха, пълзяха навсякъде. Крилцата им се блъскаха едни в други. От неспокойния рояк върху линолеума падаха ларви, като бонбони върху пода на стара фабрика.

— Това е абсурдно — прошепна Бисе.

— Кое? — попита Кристиан.

— Ето как ни е шпионирала.

— Чувал съм я да споменава пеперудите си, но това… — Кристиан стисна устни с отвращение.

— Те са еволюирали. Пеперудите вероятно не са й били достатъчни. Тя е толкова… алчна…

— Но как ги разбира? Да не би да произнасят думите буква по буква?

— Може би я жилят по ухото.

Роякът умни насекоми проблесна в очите на Кристиан, когато той пристъпи напред. Бисе не го спря.

— Откъде разбра за тази стая? — попита я той и се приближи още към облака насекоми.

— Докато замразявах всичко, за да уча, започнах да обикалям наоколо. Вилрой не иска да го правя, но аз се опитвах да открия тайните на това място. Така хванах Виктория тук. Тя използва тази стая постоянно.

— Дали ще ни нападнат? — зачуди се Кристиан.

— Не би трябвало. Като че ли са програмирани да се подчиняват на всеки, който има достъп до това помещение.

Бисе напипа кутийката със спрей против насекоми в джоба си. Беше я взела, когато спря времето, за да отвори вратата — за всеки случай, ако нещо се обърка.