Повелителка на реките

Поглежда ме с очаровано изражение.

— Неговото бъдеще ли ще предскажем?

Поклащам глава.

— Не можем да предскажем бъдещето му: за тази цел ще трябва той да поиска картата, ще трябва той да я избере. Не можем да го направим без него. Но можем да разберем как неговият живот ще се докосне до вашия. Можем да видим коя карта показва чувството му към вас, и вашите чувства към него.

Тя кимва.

— Искам да узная това — прошепва с копнеж. — Мислиш ли, че той ме обича, Жакета? Виждала си го с мен. Мислиш ли, че ме обича?

— Разстелете картите — казвам.

Тя подрежда картите като ветрило, с ярките им лицеви страни надолу.

— Сега изберете.

Бавно, с пръст, движещ се над изрисуваните гърбове на картите, тя размишлява коя да избере, а после посочва:

— Тази.

Обръщам я. Това е Падащата кула. Кулата на замък, може би ударена от гръм: в покрива на кулата се вижда назъбена ивица пламък, стените се накланят в една посока, покривът — в друга. Две фигурки падат от кулата към тревата отдолу.

— Какво означава? — прошепва тя. — Той ще превземе ли кулата? Означава ли това, че ще завземе кралството?

За миг не мога да разбера какво има предвид.

— Да завземе кралството? — повтарям ужасено. — Да завземе кралството?!

Тя поклаща глава, отричайки дори самата мисъл, притиснала ръка към устата си.

— Не съм казала нищо, нищо. Но какво означава това? Тази карта — какво означава?

— Означава преобръщането на всичко — казвам аз. — Времена на разделение и разкол. Може би падане на крепост… — Разбира се, мисля за Ричард, който е дал клетва да удържи крепостта в Кале за същия този командир. — Падане от високо: вижте, тук има двама души, които падат от кулата; издигане на онези, които са ниско, и накрая, всичко ще бъде различно. Нов наследник заема престола, старият ред е променен, всичко е ново.

Очите ѝ блестят.

— Всичко е ново — прошепва тя. — Кой според теб е истинският наследник на краля?

Поглеждам я с чувство, близко до ужас:

— Ричард, херцогът на Йорк — казвам категорично. — Независимо дали го харесвате или не, Ричард, херцог Йорк, е наследникът на краля.

Тя поклаща глава.

— Едмънд Боуфорт е братовчед на краля — прошепва. — Той може да бъде истинският наследник. Може би това означава тази карта.

— Никога не става точно онова, което си мисля, че ще стане — предупреждавам я аз. — Това не е предсказание, винаги става дума по-скоро за предупреждение. Помните ли картата с колелото на Съдбата? Картата, която изтеглихте в сватбения си ден, която обещава, че онова, което се издига, ще падне, че нищо не е сигурно?

Не мога да кажа нищо, което да притъпи радостта ѝ, лицето ѝ сияе. Тя смята, че съм предрекла промяната на всичко, а тя копнее нещо да се промени. Мисли, че кулата, изобразена върху картата, е нейният затвор; иска той да бъде срутен. Мисли, че хората, които очевидно падат, се освобождават. Мисли си, че мълнията, която предизвиква унищожение и пожар, ще срути старото и ще създаде нещо ново. Не мога да кажа нищо, което да приеме като предупреждение.