Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Още в траур заради бащата, госпожа Сешар бродираше до огъня едно килимче заедно с госпожа Колб, икономката, на която тя разчиташе за всичко в домашната работа. Точно когато кабриолетът стигна до първата къща на Марсак, към обичайното общество в „Ла Вербьори“ се присъедини и Куртоа, мелничарят; той бе вдовец, искаше му се да не работи вече и много се надяваше да продаде имота си, на който госпожа Сешар, изглежда, държеше и Куртоа знаеше защо.
— Някакъв кабриолет спира тук! — каза той, като чу шума от колата. — По дрънкането може да се предположи, че е тукашен…
— Сигурно Постел и жена му идват за мене — рече лекарят.
— Не — възрази Куртоа, — кабриолетът идва откъм Манл.
— Коспошо — каза влезлият Колб (едър и дебел елзасец), — етин атфокат от Париш желае та раскофаря сас коспошата.
— Адвокат ли?… — възкликна Сешар. — Стомахът ме заболява само като чуя тази дума.
— Благодаря — каза Кашан, кметът на Марсак, който бе работил двадесет години като адвокат в Ангулем; на него някога бе възложено да предяви иск срещу Сешар.
— Моят Давид няма да се промени, все ще си остане недосетлив! — каза Ев усмихнато.
— Адвокат от Париж — продължи Куртоа, — значи, имате някакви сделки в Париж.
— Не — отвърна Ев.
— Брат ви е там — възрази Куртоа с усмивка.
— Дано не е нещо във връзка с наследството на стария Сешар — каза Кашан. — Човечецът вършеше някои съмнителни работи.
Корантен и Дервил влязоха, поздравиха присъствуващите и след като се представиха, пожелаха да разговарят насаме с госпожа Сешар и съпруга й.
— С удоволствие — каза Сешар. — По работа ли?
— Изключително във връзка с наследството на вашия баща — отговори Корантен.
— Разрешете в такъв случай на господин кмета, който е бивш адвокат от Ангулем, да присъствува на разговора.
— Вие ли сте господин Дервил?… — обърна се Кашан към Корантен.
— Не, господинът. — И Корантен посочи адвоката, който се поклони.
— И все пак — продължи Сешар — ние сме си свои, нямаме какво да крием от нашите съседи, затова няма защо да отиваме в кабинета ми, където не е отоплено… Ние живеем открито, пред всички…
— Но в живота на господин баща ви — забеляза Корантен — е имало някои тайни неща, които може би няма да ви е приятно да разгласявате.
— Да не е нещо, от което да се червим?… — запита ужасено Ев.
— А, не, младежки лудории — отвърна Корантен, нагласявайки най-хладнокръвно един от хилядите си капани. — Уважаемият ви баща ви е дарил с един по-голям брат…
— Ах, старият му вълк! — извика Куртоа. — Той май не ви обичаше, господин Сешар, та ви е запазил тази изненада, хитрецът му с хитрец… А, разбирам сега какво е искал да каже, като ми речеше: „Има да се чудите, като умра!“
— Успокойте се, господине — каза Корантен на Сешар, хвърляйки крадешком изпитателен поглед към Ев.
— Брат ли! — възкликна лекарят. — Ами че вашето наследство се разделя на две!…
Дервил се правеше, че разглежда красивите безименни гравюри, изложени но стените на салона.
— О, успокойте се, госпожо — каза Корантен, виждайки изненадата, изписана по хубавото лице на госпожа Сешар, — не става дума за друго, а за незаконородено дете. Правата на незаконороденото не са като на законно родените деца. Този син се намира в извънредно тежка бедност и има право на сума, съответна на размера на наследството… Милионите, които е оставил вашият баща…
При думата милиони в салона се чу вик на най-пълно единодушие. В този миг Дервил престана да разглежда гравюрите.
— Дядо Сешар и милиони?… — запита дебелият Куртоа. — Кой ви каза това? Някой селянин?
— Господине — намеси се Кашан, — вие не сте финансови органи, така че можем да ви кажем какво е положението…