Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Жената, която търсите, е задържана тук. Обвинена е в купуването на кораб с подправени документи. Тежко провинение. Наказва се със смърт по време на война.
— Може ли детето да се види с нея?
— Сега не може. Трябва да бъде отведена в Туркад, където ще я съдят.
— Туркад ли?! Ганиш не е ли независима държава?
— Вече не. От днес по пладне тази територия е владение на Орист. Прокламацията бе разгласена преди малко.
Безизразното лице на мъжа беше достатъчен знак, че промяната не му допада.
— Какво?! — едва не се задави Мендарк.
— Нашето Събрание стигна до мнението, че е невъзможно да победим Игър във война, а съпротивата ще доведе до нашето унищожение. Загубихме свободата, но запазихме живота си. Стражници на Игър съвсем скоро ще дойдат да отведат затворничката. А, ето ги май.
По дъските на верандата тежко стъпваха крака в ботуши.
— Събранието не запази ли властта си? — попита Мендарк.
— Кукли на конци! — изръмжа събеседникът му. — След няколко дни ще доплават още войници и тогава ще получаваме всички заповеди от Туркад.
Сълзите напираха в очите на Лилис, прокапаха и на пода.
— Съжалявам, дете — изсумтя мъжът и се тръшна на стола си. — От днес сме победен народ и трябва да се подчиняваме. Почакай тук, ще я видиш на излизане.
Вратата се отвори, нахълтаха офицер и четирима войници. Офицерът показа удостоверението си, огледа недоверчиво стаята, но не откри нищо опасно у невзрачния старец и кльощавото дете, седнали до прозореца. Лилис се озърна — чертите на Мендарк отново се бяха променили незабелязано и никой не би могъл да го разпознае.
Офицерът и войниците влязоха през вратата зад писалището.
— Нищо ли няма да направиш, за да я спасиш? — прошепна гневно момичето в ухото на Мендарк.
— О, ще направя, и то скоро. Изпълнявай точно каквото ти кажа. Изтичай на носа и махни с ръка на Осейон. Той би трябвало да навлезе бавно с кораба в пристанището. Не допускай някой да те види. Върни се веднага тук. Щом ти дам знак, хвърли се разревана към Талия и я прегърни. И тогава срежи въжетата с ножа си. Всичко ли ти е ясно?
— Да — прошепна Лилис, уплашена до смърт.
Как да се шмугне между онези войници? Сигурно ще убият и нея, и Талия.
— Тръгвай. Но не тичай, докато не слезеш по стъпалата.
Лилис изчезна и се върна зачервена още преди да са извадили затворниците.
— Корабът идва!
— Добре. Сега чакаме. Когато Талия мине покрай нас, извикай името й.
Скоро офицерът излезе, след него двама водеха Талия все още с нахлузен на главата чувал. Отзад вървеше изпотеният Пендер, който май бе умрял поне хиляди пъти в мислите си. Накрая бяха другите двама войници. Лилис разбра, че няма надежда. Пендер плъзна поглед по тях, все едно не ги познаваше. Мендарк я смушка в ребрата.
— Талия! — изхленчи Лилис.
Талия спря, но войниците я повлякоха през вратата, която се затваряше зад тях.
24. Голямата библиотека
— Готова ли си, Лилис? — прошепна Мендарк.
— Да.
— Ела с мен.
Тръгнаха след войниците и затворниците надолу по стъпалата и по пътя край плитката извивка на брега. „Хлапето“ беше по средата на залива недалеч от края на първия пристан и полека се носеше към тях. Макар че един моряк усърдно търкаше палубата с парцал, опитният поглед би открил, че корабът е готов да отплава незабавно. По-нататък при третия пристан корабите на Игър бяха вързани за кнехтовете, а платната им — свити.
Войниците подминаха първия пристан и закрачиха към втория. Изведнъж на Лилис й се зави свят. Всичко пред очите й се размъти и пътят сякаш свърна изведнъж към първия пристан. Групичката отпред спря внезапно, войниците запристъпяха объркани на място. Мендарк изопна рамене и се взря в очите им един по един. Неочаквано офицерът се врътна и ги поведе енергично по пристана.
— Тичай, веднага! — заповяда Мендарк, пребледнял от напрежение.
Момичето хукна, догони войниците и се опули, когато офицерът просто прекрачи края на пристана и цопна в дълбоката вода.
— Талия, спри! — нададе вой момичето.
Приятелката й се закова на място, а другите бодро я оставиха зад себе си и също пльоснаха във водата.
— Не мърдай! — настоя Лилис. — Имам нож.
Сряза здравото въже и неволно одраска китката на Талия, която припряно смъкна чувала от себе си.
— Корабът идва — посочи момичето, но чу жално скимтене, надникна и ахна: — Пендер се дави! Забравих го горкичкия.
Тутакси се гмурна във водата до пристана. Повечето войници вече се държаха за подпорите, но Пендер потъваше като че за последен път. Паниката го бе сковала и вълничките плискаха в отворената му уста. Толкова яростно размахваше вързаните си ръце, че Лилис не успяваше да среже въжето. Единият му юмрук я закачи по брадичката, зъбите й изтракаха. Тя си ухапа езика, пред очите й заиграха звездички. Следващата вълна заля лицето й.