Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
И Лилис зяпаше като останалите минувачи, но те скоро се разотидоха по своята работа. Момичето не знаеше как да се справи с толкова голяма беда, обаче преди Мендарк да предприеме нещо, трябваше да знае кой и защо е заловил Талия. Не беше трудно да научи, защото каруцата напредваше мудно край брега и нагоре по хълма към митницата. Внесоха овързаната Талия вътре.
Лилис хукна към „Хлапето“, скочи на палубата и нахълта в кабината.
— Ей! — развика се, но се блъсна в Осейон. — Талия…
— Какво има?
— Арестуваха я. Закараха я вързана в митницата. Размърдайте се!
И Мендарк влезе.
— Хванали са Талия? — Той приклекна пред Лилис. — Разкажи ми точно какво се случи. — Изслуша я и се изправи. — Тук има нещо, което не знаем. Защо Талия? Аа, подправените документи, това трябва да е. Значи ще се опитат да конфискуват „Хлапето“. Пендер беше прав за този кораб. Колко души от екипажа са на борда в момента?
— Трима моряци и аз — отвърна Осейон.
— Къде е Пендер?
— Още не се е върнал. Нещо се мъти. Войниците на Игър слязоха на брега.
— Къде са?
— Пред резиденцията на губернатора.
— Хм… Няма как да са научили, че и аз съм на кораба. Е, бъдете бдителни. Осейон, тебе оставям за старши. Отвържете кораба, преместете се зад онзи нос, за да не ви виждат, и пуснете малката котва. Раздай на моряците каквито оръжия имаме. Бъдете готови да ни качите на борда. Внимавайте за врагове и по море, и по суша, особено ако корабите на Игър се раздвижат или се появи още някой. Ако се налага, бягайте. Както чувам, Ръждивия бил много опитен моряк. Ако бъдете принудени да отплавате, чакайте всяка нощ сигнал от мен край южния нос. Лилис, ела с мен. Имаш ли пари?
— Не — изписука тя.
— Подай си ръката.
Той извади от джоба си медни и сребърни монети, в купчинката проблясваше и злато. Пусна ги в малка кожена кесия, стегна вървите и сложи кесията на дланта й. Лилис постоя вторачена в протегнатата си ръка, после вдигна глава. Мендарк сви пръстите й около кесията.
— Ти вече се нареди сред най-големите храбреци, които някога са ми служили. Няма да забравя това. В кесията има доста пара. Ако ме хванат, ще имаш нужда от тях, за да намериш Пендер и Осейон, а и за да направиш каквото е нужно да освободиш Талия и мен. Или за да се препитаваш, ако ни убият или отведат надалеч.
— Бих могла просто да офейкам — прошепна момичето.
— Няма да офейкаш. Прибери парите и закопчай джоба, не ги показвай. Имаш ли нож?
— Да.
— Ще посмееш ли да си послужиш с него, ако няма друг начин?
Тя кимна, но си представи как отново се връща на улицата, където скоро ще й отнемат и ножа, и парите. Личицето й помрачня.
— Досещам се за какво мислиш, дете, но не вярвам да се стигне чак дотам. Както самата ти каза в бивака, не съм безпомощен. Сега върви с мен. Дай ръка.
Изкачиха се бавно по хълма към митницата. Противно на уверенията си Мендарк изглеждаше останал без сили дядо, излязъл със своята внучка. Без да промени доловимо външността си, вече имаше вид на благ стар господин… но добре облечен, вероятно богат и влиятелен.
Влязоха и той запухтя нагоре по стъпалата към голямо помещение, отделено с дълго писалище. Там разни хора преглеждаха документи. Мендарк опря задъхан лакти на плота, полека вдигна глава, взря се в следващата стая, обърна се към Лилис и кимна няколко пъти.
При тях дойде висок мъж, който си разтъркваше очите, видимо преуморен.
— По каква работа си тук, почитаеми старче?
— Аз… — Мендарк се закашля толкова продължително, че на всички им стана неловко. Накрая си изтри лицето и насълзените очи с кърпичка от снежнобял лен. — Моля да бъда извинен.
— Добре ли си, почитаеми старче?
— Да — изхърка Мендарк. — Не бих ви досаждал, но това дете не знае къде е настойницата й и предполага, че може да е дошла тук. Не знам, но… Тя няма…
Мъжът надникна над тезгяха към нисичкото момиче с платиненоруса коса, което също носеше прилични дрехи. Синината около окото й се бе разсеяла и не личеше.
— Дете, как се казва настойницата ти? — попита той с отмалял глас.
— Името й е Талия. Тя е тъмнокожа и много висока, косата й е черна.
Мъжът сви вежди и си зашепна с един от седящите около масите. Върна се и съобщи на Мендарк: