Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Не бяха обядвали по пътя, а вече се свечеряваше. Срещу нея Мендарк се прокашля подчертано и тя каза припряно:
— След като си вземат Талия и той.
Не искаше да произнася името на Мендарк.
— Глупости — възрази Надирил. — Те са на години, свикнали са да чакат.
Мендарк се озъби още по-свирепо и чукна с върха на ножа си по масата. Талия се намуси, може би не хареса израза „на години“. А Надирил продължи да описва на Лилис сирената — козето беше влажно и бяло, имаше едно осеяно с кафеникави семена и толкова твърдо, че той трудно го сряза, като държеше ножа с две ръце, трето пък беше полутечно вътре.
— Това е подправено с лук и пипер — обясни Надирил, но щом острието отдели парче, замириса на чесън.
— Той сякаш описва собственото си състояние — подхвърли с половин уста Мендарк на Талия.
Накрая в чинията на Лилис се наредиха в кръг парчета от всички сирени. Надирил подаде блюдото на Талия и взе овалната купа с плодовете.
— По това време на годината няма много пресни плодове.
Вътре обаче се виждаха ябълки и круши, а освен сушените плодове имаше различни ядки.
— Ами туй?
Лилис показа тъмнокафяв плод, който й заприлича на кучешко лайно.
— Това — поправи я Надирил. — Това е фурма. Зайл е прочут с фурмите си. Опитай я, много е сладка.
Лилис взе предпазливо една фурма, макар да не вярваше, че той си прави шега с нея, остави я до чинията и помириса пръстите си.
— А това?
Големият и плосък сушен плод приличаше на отрязано ухо, оставено на слънце.
— Сушен гелон. Докарват го от земи, които са далеч оттук колкото и Туркад.
— Гелон… — Момичето сякаш опитваше думата на вкус. — И отде се взима?
Надирил май се канеше да я поправи пак, изкашля се и само отвърна:
— От планините край Чантед. Сигурно твоят приятел Лиан обича гелони. Един стар мой приятел ми праща цял сандък всяка година, но и техния вкус почти не усещам.
Лилис си избра гелон и още едно-две неща, другите взеха купата. Талия лапна с голямо удоволствие една фурма, Лилис отхапа нерешително от края на своята, хареса й, огледа се по навик, вкоренен в нея от улиците на Туркад, и посегна за втора.
— Я си гребни цяла шепа — настоя Талия.
Надирил разреди вино в чашата й, подаде й панера с хляба и когато всички си напълниха чиниите, отдели за себе си мъничък къшей и парченце сирене.
— Твоят стар приятел случайно да не е Шанд? — попита Талия, докато си белеше дюля.
Надирил поумува.
— Шанд! Да, сега се нарича така, макар че ми е трудно да го свържа с това име. Той е сред най-великите… — изгледа косо гостите си и довърши — …картографи, които съм срещал. Поредното западащо изкуство. Познавате ли го? Как е той?
— Първо го срещнах в Тулин към края на есента. Стори ми се, че е добре. Много ми допадна. Втория път се видяхме за малко в Туркад веднага след злощастията там. Помогна ми да намеря лодкар.
— И аз се срещнах с него в Туркад. — Мендарк стисна зъби. — Размотаваше се наоколо, бъркаше се в чужди работи и се правеше на загадъчен както винаги. Дърт глупак!
— Той намери Пендер — меко напомни Талия. Въпреки краткото си познанство с Шанд го смяташе за свой приятел и не искаше да слуша хули за него. — Не си ми казал за срещата ви в Туркад.
— Шанд не е единственият, който се прави на загадъчен — вметна Надирил.
— Срещам се със стотици хора — изръмжа Мендарк. — А и не чух нищо полезно от него. Това се отнася и за съвета му да дойдем тук.
— Може би ако се придържаше към обичаите и добрите обноски, хората щяха да са по-сговорчиви с тебе — отбеляза Надирил и пак изви глава към Лилис.
Узна от нея подробности за баща й, за живота в Туркад и за срещата й с Лиан. Когато Мендарк си изпи чая, дръпна Талия за ръката и двамата се отдалечиха по покрива. Притъмняваше, звездите се показваха в небето. Слугата донесе фенери, които окачи на куки зад тих, и на масата падаше трепкаща светлина.
Разговорът между Надирил и Лилис се отплесваше ту в една, ту в друга посока. Изведнъж той я прекъсна.
— Значи ти и четеш, и пишеш?
— Някои неща мога да прочета — обясни момичето. — Табела, обяви и писма. Татко ме научи. А като бях малка, прочетох и една книга. Ама аз вече я знаех, Джеви все ми разказваше истории от нея. Не умея да пиша добре, само буквите, моето име и името на Джеви и още няколко думи. Все нямаше с какво да пиша, драсках в калта. Как ми се иска да се науча…
— Защо, дете? Каква полза ще имаш?
— Знаеш ли какво ги чака момичетата и момчетата по улиците, когато пораснат и нищо не умеят?
— Знам — тъжно потвърди старецът.
— Не искам да ми се случи. Искам да върша умни неща като Лиан, като Талия и като тебе.