Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Тогава донесете още кошници. По-бързо! — Днес трябва да претърся много кораби.
Тес се развика, някой се спусна припряно по стълбата.
— Още ли да вадим? — попита тя.
— Да, още. Всичко до дъното. Изпразнете ги до една!
Каран се вледени от всепоглъщаш ужас. Сега щяха да я намерят и да я завлекат в Туркад, и никой с нищо не можеше да попречи на това.
23. Фалшиви документи
„Хлапето“ се прокрадваше покрай заливчето, когато Пендер зърна друга лодка да се мъкне по вълните. Някой загреба непохватно към късия скалист нос под бивака и пусна котвата в сенките отвъд него. Ивичест облак закри луната. Скоро от брега замига светлика. Сигналът! Пендер не отговори.
— Време е да тръгваме — каза на екипажа си.
Талия се спусна по хлъзгавия склон, мина между вирчетата и тръгна нагоре през храсталака. Куцаше лошо. Спря — знаеше, че Мендарк и Лилис трябва да са наблизо, освен ако нещо не ги е сполетяло.
— Къде сте? — попита тихо.
— Тук — обади се Мендарк само на двайсетина стъпки от нея.
Тя се провря между драскащите клонки. Мендарк седеше на щръкнал от земята камък.
— Къде е Лилис? — попита Талия и сърцето й се сви.
— Ей тук една лодка заседна в камъните. Малката отиде да я избута във водата, но не се върна — обясни Мендарк, все едно се оправдаваше.
Тя онемя от ярост. Извъртя се, но той успя да я хване за рамото.
— Не върши глупости! Осейон тръгна да я търси, но аз знам къде е момичето. Хванаха я и е при тях на носа.
— Главорезите на Черт! А ти нищо не си направил.
— Случи се преди броени минути. Когато Осейон се върне…
— Не, веднага трябва да се предприеме нещо! — тежко изрече тя. — И Пендер обикаля наоколо.
— Току-що му дадох сигнал.
— Добре. Отивам да я отърва. Щом дам сигнал, елате да ни вземете. А ти иди да си вземеш ценностите — добави с отровен глас.
По пътя за малко не се блъсна в Осейон.
— Спипали са Лилис — изсъска Талия.
— Няма да е за дълго.
Виждаше само очите му и лъсналите зъби.
— Какво стана?
— Появиха се две лодки една след друга. Шайката на Черт, после моряци на Игър. Аз подпалих тяхната лодка, после двете групи се сбиха. Май бандитите на Черт надделяха. Опитват се да пренесат златото… поне те си мислят, че е злато.
— Колко са?
— Общо десетина в двете лодки.
Пропълзяха до края на шубраците, откъдето можеха да наблюдават лодката. Там пазеше един мъж. Някой лежеше на скалата… Лилис! Неколцина се мъчеха да свалят неимоверно тежките сандъци по стръмната пътека.
Сега луната светеше ярко, обрамчена от тясна ивица от тъмната й страна, а по жълтото й лице изпъкваха червени и черни петна.
— Трябва да им отвлечем вниманието — предложи Осейон. — Искаш ли да…
— Чакай. Започнем ли, грабни Лилис. Аз ще ги задържа. Не, ако можеш, строши руля на тяхната лодка, за да не се върнат лесно в града.
След малко чуха тътен от изтърван сандък, последва поток от псувни. Талия губеше търпение.
— Не понасям това. Да заобиколим през храстите.
Тя се шмугна безшумно. Осейон запълзя подире й. Стигнаха колкото се може по-близо до Лилис. Талия си спомни, че светликът на Каран още е в раницата й. Напипа го, сви пръсти около кълбото, за да грейне, и го вдигна в изпънатата си ръка като сигнал за Мендарк. Не се появи светлина.
— Ама какво… — промърмори тя. — Дано нещо не се е случило на Пендер.
Пак вдигна кълбото за миг и този път почти незабавно видя просвятване.
— Гаспард, ела да помогнеш в носенето! — провикна се някой от пътеката и пазачът на лодката се втурна натам.
— Сега! — изсъска Талия.
Осейон се наведе над камък колкото половин колело на каруца.
— Напъни и ти, та да го вдигна.
Тя го послуша. Осейон се затътри към лодката с тежкия си товар. Талия закуцука към Лилис, която се тресеше, почти се извиваше в гърч. Щом жената сряза въжетата, момичето писна немощно.
— Аз съм — Талия.
Вдигна я и Лилис се вкопчи в нея разплакана.
Отекна трясък, Осейон се върна, понесъл руля на лодката. Усмивката му грейна в мрака.
— Ето ги! — извика някой.
Моряците на Игър налетяха върху им. Осейон нехайно замахна с руля към първия, улучи го по ухото и го запрати върху скалите, и крадците дотичаха устремно по пътеката. Както прегръщаше Лилис, Талия твърде ясно виждаше превъзходството на враговете. Отстъпваха към края на носа, а Осейон размахваше парчето дърво като косач в ливада.
Изведнъж зад тях се разнесе оглушително пращене. Талия рязко изви глава — „Хлапето“ се бе прокраднал безшумно и носът му се вряза в борда на по-малката лодка.