Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Осейон, вземи Лилис!
Едрият воин запрати руля към хората на Игър и повали двама. От другата страна нападнаха бандитите, водени от косматия, чиито изопнати устни оголваха почернелите му венци. Лилис се вцепени и изстена. Освирепялата Талия я остави в ръцете на Осейон, пак го подкани да се махне и пристъпи напред.
Бандитът се изсмя злобно.
— Леле, сега пък си имаме черно плъхче! — След миг проумя, че насреща му е жена, и пак се ухили с беззъбата си уста. — Я, двоен кеф ще падне! Ти ще си за мен…
Завъртя тоягата си да я удари, Талия се приведе и преди да е довършил движението, така го изрита в челюстта, че го отлепи от скалата. Той падна по гръб и не шавна повече. Тя се огледа. Другите крадци, явно уплашени, внимаваха да не я доближават.
Осейон подаде момичето на някого от „Хлапето“. Екипажът избута натрошената лодка и тя започна да потъва. Талия стъпи тромаво върху останките и се прехвърли през борда на кораба. Платното се завъртя и „Хлапето“ полека се отдалечи от брега.
Двете групички там пак се вкопчиха в схватка, а корабът пое към Ганпорт със засилващия се бриз.
— Добра работа свършихме — подсмихва се Мендарк.
Настроението му отново бе ведро, щом разполагаше със злато, кораб и екипаж. Талия го изгледа с отвращение и слезе в кубрика да провери как е Лилис. Момичето седеше на единствената койка, увито в одеяла и с шише гореща вода до ходилата, но още трепереше.
— Не мога да се сгрея — смънка с бледо подобие на усмивка.
По кожата й тъмнееха синьо-лилави петна.
Пендер дойде при тях с грамадна чаша и дебел комат, намазан с масло.
— Горещата супа ще ти помогне. Пушено свинско, грах и картофи. Сам я сварих тая вечер в камбуза, нали така! Лилис, даже си имаме камбуз! — ухили се той до ушите. — Направо чудо! Като се развидели, ще тя го покажа. А ти постъпи много смело.
Той тържествено стисна ръката й. Момичето неуверено пое тежката чаша и отпи. Гъста, плътна, топла супа — почти мъчително с остротата си удоволствие.
— Дете, сториха ли ти нещо? — попита Талия.
— Не. — Лилис пак се разтрепери. — Но ако не беше дошла…
— Забрави това. Виж, донесох ти раницата. Намерих я в бивака.
— О! — Очите на момичето блеснаха. — Помислих, че съм я изгубила завинаги.
Взе малката раница, провери дали всичко си е на мястото и я гушна като любима играчка.
— Допий си супата, а после — сън!
Талия и Мендарк стояха до релинга и гледаха изгрева. И двамата успяха да подремнат около час, не повече.
— Забравих да спомена — сниши глас тя, — че когато тръгнах от Ганпорт, там имаше три кораба под флага на Игър.
— И още колко, които се прикриват?… Пендер!
Дебелакът оглеждаше носа на кораба. Само очите му се виждаха над ръба на чашата, от която посръбваше в движение.
— Горе-долу никакви повреди. Превъзходен кораб!
— Ти каза, че сме зле с припасите — подхвана Мендарк. — Мисля си дали пак да се отбием в Ганпорт, обаче…
Пендер поклати глава.
— Проблеми колкото щеш. Не разполагам с резервни платна, въжета, рейки или пирони. Никакви инструменти. Само малко прясна храна, не и трайна. Търговците в града са измамници и мошеници, дори бъчвите с вода воняха. — Той се вторачи в Талия. — Нали ти казах, че този кораб носи само неприятности. Виж докъде се докарахме.
— Може би в Ганпорт и досега се намират хора, които ти имат зъб.
Пендер се начумери.
— Мразят чужденците, макар че си изкарват прехраната с търговия.
— Все едно къде е причината — побърза Мендарк да прекрати свадата. — Не може ли другаде да си набавим тези неща?
— Платната са ни слабото място. — Дебелакът се облегна на релинга и допи супата с мляскане. — Тези са старички, нали така, а резервни нямаме. Дори едно да се разпори, ще загазим.
— Май ще е по-добре да рискуваме тук — реши Мендарк. — Да, вземи каквото можеш днес, докато още не знаят, че корабът е мой. Щом онези от бивака се домъкнат, няма да намерим сигурно убежище никъде из Туркадско море. Талия, ще помогнеш на Пендер да се сдобием с всичко необходимо още днес. Трябва да тръгнем преди здрач, погрижете се за това на всяка цена.
„Хлапето“ спокойно се носеше на север, наоколо играеха делфини, следваха кораба и понякога се плъзгаха по вълните, които вдигаше носът му. Слънцето грееше в безоблачното небе.
Лилис не сдържа любопитството си за сандъците.
— Мендарк, заклинание ли им наложи или нещо друго? — попита тя ококорена.
Той бе потънал и мислите си и не отговори.
— Не, Лилис! — усмихна се на заблудата й Талия. — Тайното изкуство е сериозно и трудно занимание, не бива да се прибягва до него освен в крайна нужда. Мендарк е извадил златото, скрил го е в единия вир, напълнил е сандъците с камъни, разхлабил е дръжките, за да се счупят. А когато дошли крадците, е създал илюзията, че сандъците са още по-тежки. Не истинско заклинание, а привидност. Затова е трябвало да се навърта около поляната и да вижда противниците.