Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Времето отминаваше. Лилис отиди при щурвалната кабина, явно недоволна от обяснението. Пендер продължаваше да се тъпче — унищожаваше две внушителни филии със сирене и лук между тях. Посочи й да се настани на брезентовия стол. Лилис седна и започна да си клати краката.
— Пендер…
— Казвай.
Той си облиза пръстите, обърса трохите около устата си и заподсвирква.
— Срещал ли си някога моряк на име Джеви или Джевандер?
Дебелакът се почеса по наболата брада.
— Ами може, срещал съм хиляди. Как изглежда?
— Като мен.
Свиркането секна, Пендер се взря в момичето.
— Кой е тоя Джеви?
— Баща ми. Изгубих го преди седем години.
Тя му разказа историята си.
— Значи искаш да поразпитам за него? Дже-ван-дер… Ще го търся, детето ми, където и да отида. Леле, за колко хора трябва да се озъртам, нали така! Баща ти, Тенсор, оня окаяник Лиан…
— Стига си изгаднявал. Вече не си ми приятел! — вбеси се момичето.
Пендер се наскърби.
— Дете, не приказвай така. Лиан… за него се говори, че бил чудесен разказвач.
Тя мъничко омекна.
— Знам. Разказа ми предание. Никога няма да го забравя.
— Разказал ти е предание?! — възкликна Мендарк, който се разхождаше по палубата с Талия. — Защо пък точно на тебе ще разказва? Той…
Млъкна изведнъж, когато лакътят на Талия се заби в ребрата му. Лилис се извърна към релинга и нахлупи качулката на главата си. Талия застана до нея и зарея поглед в морето. Раменете на момичето подскачаха.
— Добре ли си? — попита жената. — Мендарк си е такъв…
— Разбира се! — весело отвърна Лилис и Талия проумя, че всъщност едва е сдържала злорадото си кискане. — Имам нещо, което той никога няма да има! — отекна гласът й.
Смехът й звънна навсякъде по кораба, стигна и до делфините. Един от тях точно тогава изскочи, плясна по водата с опашка, изпръска ги за радост на момичето и се скри.
Час по-късно акостираха на пристана. Имаше няколко закотвени кораба с флага на Игър, по палубите им се тълпяха войници.
— Странно — промърмори Мендарк. — Чудя се защо ли не слизат на брега.
— Като ги гледам, чакат нещо — подхвърли Осейон, който се бе вторачил в бойците с интереса на човек със същия занаят.
— Е, да се заемем с нашите дела, докато още имаме възможност.
Талия и Пендер поведоха всички моряци освен един, за да обиколят поред търговците. Първо узнаха, че платната още не са скроени.
— От какъв плат имаме нужда — попита Талия — и в какви количества?
Пендер посочи един топ.
— Ей това е от най-доброто качество. Огледах го онзи ден. Два такива топа ще са ни предостатъчни. Сами ще си ги скроим.
— А цената?
— Осемдесет и шест тела на топ с пълна дължина.
— Толкова скъпо? А каква е пълната дължина?
— Четиридесет разтега.
Талия се обърна към тантурестата намусена жена.
— Това ли е най-високата цена, която искате?
Очите на търговката светнаха от алчност.
— Да.
— Бива. Пендер, провери дължината.
— Няма нужда — намеси се жената. — Всичко си е наред.
Талия я смрази с поглед.
Пендер премери дължината.
— Значи ви дължим сто шестдесет и два тела и седем тара — пресметна мигновено Талия.
Търговката затрака със сметалото и се намръщи.
— Правилно.
Талия й обърна гръб, отброи монетите и плати. Лилис, която се навърташе край нея, пак се слиса. Изобщо не бе подозирала, че на света може да има такова богатство, камо ли че Талия ще го носи в джоба си.
— Ръждиви — нареди приятелките й на плешивия моряк, — погрижи се този плат да бъде откаран на кораба.
— Няма нужда — пак се обади търговката, — аз ще го уредя.
— Незабавно! — отсече Талия. — Ръждиви, не изпускай от поглед тези топове плат. И се върни веднага.
По същия начин купиха въжета, катран, инструменти и други абсолютно задължителни припаси. Талия не трепваше от никакви оправдания, лъжи, протакане или опити за измама. Срещу нейния пронизващ поглед дори най-досадните, груби или просто опърничави търговци скоро ставаха сговорчиви. Ако разполагаха с необходимите количества, тя тутакси изпращаше стоката на кораба. Ако не, веднага тръгваше да търси другаде. По пладне почти опразни кесията със златото, затова пък имаха всичко, което можеше да им потрябва за неколкоседмично морско плаване.
Пендер и един моряк отидоха да довършат дребните покупки, а Лилис и Талия се отбиха за късен обяд в кръчма, после тръгнаха към пристанището. Лилис си вървеше, без да забележи, че приятелката й е поспряла пред сергия с коприна. Изведнъж чу шум от схватка, задавен вик и се обърна навреме, за да види как двама мъже са хванали Талия, а трети й нахлупва чувал от зебло и го стяга на кръста й. Метнаха я в чакаща каруца и потеглиха с чаткане на копита и трополене.