Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Лоркан сключи челюсти и малка част от Роуан се наслади да види как крехката господарка на Перант посича с няколко думи воина, кален от вековете.
- Разумно е да претеглим потенциалните опасности около този план.
- Нямаме време за размисли - намеси се Роуан, преди Елида да е изрекла отговора, застанал на върха на езика ѝ. - Не бива да се задържаме.
Гавриел излезе напред да огледа вързаната лодка и купчината провизии върху масивното ѝ дъно.
- Но как ще знаем накъде да плаваме?
- Ще ни съпроводят - поясни Елин.
- А ако ни изоставят? - предизвика я Лоркан.
Елин впи нетрепващ поглед в него.
- Тогава ще трябва сами да намерим пътя.
Едва осезаема искра на раздразнение пробяга през спокойните ѝ думи.
След това нямаше какво повече да обсъждат. Не разполагаха и с особен багаж за стягане. Другите оставиха Елин да се облече край огъня, докато те разглеждаха лодката. След малко вречената му се появи с ботуши, панталон и няколко ката дрехи под дългата си сива туника. Зървайки я с дрехите от Мъглив рид, коремът на Роуан се сви.
Вече не беше гола, избягала пленница. Въпреки това на лицето ѝ не грееше някогашното пакостливо изражение, необузданата ѝ дивост.
Спътниците им ги чакаха в лодката, насядали по пейките от двете ѝ издигнати страни. Фенрис и Елида се бяха настанили възможно най-далеч от Лоркан, а Гавриел пак служеше като преграда помежду им.
Роуан се спря на брега и протегна ръка към Елин, която още вървеше към него. Наблюдаваше внимателно собствените си стъпки - сякаш още не можеше да повярва, че е способна да се движи свободно. Сякаш още свикваше с обстоятелството, че краката ѝ не са натоварени с окови.
- Защо? - замисли се на глас Лоркан. - Защо ни помагат толкова?
Той се сдоби с отговора си - всички се сдобиха с него - секунда по-късно.
Елин спря на няколко крачки от лодката и протегнатата ръка на Роуан. Обърна се към пещерата. Малките хора надничаха иззад брезовите клонки, иззад скалите, иззад сталагмитите.
Елин им се поклони бавно, дълбоко.
Роуан можеше да се закълне, че всички малки главички се наведоха в отговор на поклона ѝ.
Две костеливи сивкави ръце се показаха над един близък камък и оставиха някакъв лъскав предмет върху него.
Роуан замръзна, впил очи в короната от сребро, перли и диаманти, изкована под формата на разперени лебедови крила.
- Короната на Маб - пророни Гавриел.
Но Фенрис извърна поглед към дълбокия мрак, извивайки опашка около единия си хълбок.
Елин пристъпи към короната.
- Тя... падна в реката.
Роуан не искаше да знае как се бе натъкнала на короната, защо я беше видяла да пада в река. Майев съхраняваше короните на двете си сестри под постоянно наблюдение и ги изнасяше на показ в тронната зала единствено на официални празници. Уж в тяхна памет. Роуан обаче се чудеше дали не го прави, за да напомня на народа, че е надживяла сестрите си и е запазила трона.
Сивкавата ръка наново се скри зад камъка и побутна короната в безмълвен жест. Вземи я!
- Питаш защо? - каза тихо Гавриел на Лоркан, докато Елин вървеше към камъка. По лицето му сияеше благоговение. - Защото е наследница не само на Бранън, но и на Маб.
Издънка на прапрабаба си, подигравала я беше Майев. Наследила силата и безсмъртието ѝ.
Елин пое предпазливо короната. Тя заблещука като жива лунна светлина в ръцете ѝ.
Дарбите на сестра ми Маб се запазиха през поколенията, беше чула Елида от Майев през онзи съдбовен ден на плажа. И явно беше така.
Но Елин не си сложи короната, когато отново закрачи към него, този път по-уверено. Мъчейки се да не отдава внимание на непоносимата гладкост на ръката ѝ, когато я обви около неговата, Роуан ѝ помогна да се качи на лодката. Той самият се качи след нея и развърза въжето.
Гавриел продължи със същото възхищение:
- Това я превръща и в тяхна кралица.
Елин срещна погледа на Гавриел. Короната почти сияеше в ръцете ѝ.
- Да - отвърна кратко, докато лодката се носеше към мрака.
36
- След колко време ще стигнем брега? - отекна шепотът на Елида между изваяните от реката пещерни стени.
Беше се поуплашила, когато лодката напусна обсега на светлината от залата и навлезе в скален проход, толкова непрогледен, че не виждаше собствените си ръце. А идеята да остане в подобен непроницаем мрак часове, дни, дори по-дълго...
Дали в онзи железен ковчег беше същото? Задушаващата чернота наоколо не потискаше Елин и на кралицата май даже не ѝ хрумваше да освети пътя им. Не запалваше нито искра.
Но явно Малките хора се бяха подготвили. Само секунди, след като лодката навлезе в тъмния речен проход, на извития ѝ нос светна син фенер.