Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Не разбирам накъде биеш.
- О, разбираш, и още как. - Изрече следващите си думи на един пропит с болка дъх: - Когато ме целуна... когато оповести пред всички онези жени, че сме двойка... знаел си, че те ще го запазят в тайна.
Той сви рамене.
- Всеки прави каквото поиска.
Плодът се разпукна в ръцете й, разкривайки червива, зашила сърцевина.
- Всичките ти приказки за откритост и честност, за това, колко мразиш да се криеш. Аз ти повярвах.
- Наистина мразя да се крия.
Облаците препускаха над главите им, отекваха гръмотевици и яростта на Мег стана неудържима.
- Бях така трогната, когато ме целуна пред всички. Ликувах, че си готов на подобна жертва. За мен! Но ти... ти не си рискувал нищичко.
- Я чакай малко. - В очите му пламна справедливо възмущение. - Ти ме направи на нищо онази нощ. Заяви, че постъпката ми била глупава.
- Това ми казваше главата ми. Ала сърцето ми... глупавото ми сърце... - Гласът й се прекърши. - То пееше.
Той потръпна.
-Мег.
Чувствата, които се гонеха по лицето на този мъж, който никога не би наранил съзнателно някого, бяха болезнено ясни за разчитане. Изумление. Тревога. Съжаление. Мег ги ненавиждаше... ненавиждаше и него. Искаше да го нарани така, както той я беше наранил, и знаеше точно как да го накаже. Като бъде откровена.
- Влюбих се в теб - каза тя. - Досущ като всички останали.
Той не бе състояние да скрие потреса си.
- Мег...
- Ала и аз означавам за теб толкова малко, колкото и всички те. Толкова малко, колкото означаваше и Луси.
- Спри.
- Аз съм такава идиотка. Онази целувка означаваше толкова много за мен. Допуснах да означава толкова много. - От гърдите й се откъсна рязък смях, който всъщност беше ридание; вече не бе сигурна на кого от двамата е ядосана повече. - И начинът, по който искаше да остана у вас... Всички се тревожеха за това, но ако се беше случило, те биха пожертвали живота си, за да те прикрият. И ти го знаеше.
- Правиш от нищо нещо.
Ала отказваше да срещне очите й.
Погледът й се плъзна по силния му изчистен профил.
- Достатъчно е само да те видя и ми се приисква да затанцувам - прошепна тя. - Никога не съм обичала някого така, както обичам теб. Никога не съм си представяла, че е възможно да изпитвам нещо, подобно на това, което изпитвам към теб.
Устните му потръпнаха, а очите му потъмняха от болка.
- Мег, аз държа на теб. Не си мисли, че не е така. Ти си... ти си прекрасна. Караш ме...
Той поспря, опитвайки се да открие точната дума, и Мег се усмихна презрително през сълзи.
- Карам ли сърцето ти да пее? Изпълвам ли те с желание да затанцуваш?
- Разстроена си. Просто...
- Моята любов е пламенна! - Думите изригнаха от нея. - Тя гори. Кипи и бушува, дълбока и силна Ала всички твои чувства са хладни и оскъдни. Ти стоиш край страничната линия, където не трябва да се потиш толкова. Ето защо искаше да се ожениш за Луси. То беше изчистено. Логично. Е, аз не съм такава. Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми.
Съпроводен от мощен гръм, от небето рукна дъжд. Лицето на Тед се разкриви.
- Не казвай това. Разстроена си.
Протегна ръце към нея, но тя се дръпна рязко.
- Махай се от тук. Остави ме на мира.
- Не и така.
- Напротив, именно така. Защото ти искаш единствено онова, което е най-добро за другите. А точно сега най-доброто за мен е да остана сама.
Дъждът се усилваше. Мег почти можеше да види как везните вътре в него се раздвижват. Опитват се да претеглят плюсовете и минусите. Искаше да постъпи правилно. Винаги. Такъв беше.
И когато му позволи да види колко много я беше наранил, не би могла да го нарани повече.
Ярка мълния проряза въздуха. Тед я издърпа по стъпалата на църквата, до козирката над входа. Тя се откъсна от него.
- Махай се! Не можеш ли да направиш поне това?
- Моля те, Мег. Всичко ще се оправи. Трябва ни просто малко време. - Понечи да помилва лицето й, ала когато тя потръпна, (жали ръка. - Разстроена си. Разбирам те. По-късно тази вечер ще...
- Не. Не тази вечер.
Пито утре. Пито когато и да било.
- Изслушай ме. Моля те... Утре през целия ден имам срещи със Спенс и хората му, но утре вечер ще... Ще вечеряме у нас, където никой няма да ни прекъсва. Само аз и ти. И двамата ще сме имали време, за да обмислим всичко това, и ще го обсъдим.
- Аха. Време да помислим. Това ще оправи всичко.
- Бъди справедлива, Мег. Дойде ми изневиделица. Обещай ми. - Гласът му одрезгавя. - Ако не ми обещаеш да се видим утре, няма да мръдна от тук.
- Добре - отвърна тя сковано. - Обещавам.
-Мег...
Отново понечи да я докосне и тя отново се дръпна.
- Просто си върви. Моля те. Ще говорим утре.