![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо сега, така внезапно? Последната те притиска, нали?
Стреснатият поглед в очите му бе така явен, че чак беше комичен. Засмях се с очевидна липса на веселие.
— Ти наистина ли си мислеше, че не знам? Господи, Франк! Ти си най… невежият мъж!
Той седна в леглото, стиснал челюст.
— Мислех, че съм много дискретен.
— Може и да си — казах саркастично. — За десет години преброих шест — ако са били всъщност десетина или повече, значи си направо образец за дискретност.
Лицето му рядко показваше силно чувство, но пребледняването около устата говореше, че наистина е много ядосан.
— Тази трябва да е нещо специално — казах, като скръстих ръце и се облегнах на таблата най-небрежно. — Но все пак… защо е това бързане да заминеш в Англия сега, и да вземеш Бри?
— Тя може да довърши семестъра в пансион там — каза той кратко. — Това ще е ново преживяване за нея.
— Но едва ли ще е желано — казах аз. — Не би искала да остави приятелите си, особено преди дипломирането. И определено няма да иска учи в пансион! — потреперих при тази мисъл. Аз се бях разминала на косъм от затварянето в такова училище като дете; миризмата на болничната кафетерия понякога събуждаше спомените за него, пълни с вълни от ужасната безпомощност, която изпитах, когато чичо Ламб ме заведе да го разгледаме.
— Малко дисциплина на никого не е навредила — каза Франк. Беше се успокоил, но лицето му бе още сковано. — Може да е от полза. — Махна с ръка, отхвърляйки темата. — Така да бъде. Все пак реших да се върна в Англия завинаги. Предложиха ми добра позиция в Кеймбридж и смятам да я приема. Не е нужно ти да напускаш болницата, разбира се. Но не смятам да оставя тук дъщеря си.
— Дъщеря ти? — За миг не можех да продумам. Значи той си бе уредил нова работа и си имаше нова любовница. Явно го планираше от доста време. Цял нов живот… но не и с Бриана.
— Моята дъщеря — каза той спокойно. — Ти можеш да я посещаваш когато пожелаеш, разбира се…
— Ах… ти… гадно… копеле! — казах аз.
— Бъди разумна, Клеър. — Погледна ме надуто, явно избрал план А, страдалческо търпение, което пазеше за студенти двойкаджии. — Ти почти не се прибираш. Ако и мен ме няма, кой ще се грижи подобаващо за Бри?
— Говориш, сякаш е на осем, а не почти на осемнайсет! За бога, тя е вече почти възрастна.
— Още по-основателна причина да се нуждае от грижи и надзор — сопна се той. — Ако беше видяла това, което аз съм видял в университета… пиенето, наркотиците…
— Виждала съм го — казах през зъби. — От доста отблизо в спешното отделение. Бри едва ли…
— Напротив, по дяволите! Момичетата на нейната възраст не са разумни… тя ще тръгне с първия срещнат…
— Не ставай идиот! Бри е много разумна. Освен това всички млади хора експериментират, така се учат. Не можеш да я държиш в пашкул цял живот.
— По-добре в пашкул, отколкото с някой шибан чернокож! — извика ми той. На скулите му бяха избили червени петна. — Като майка си, а? Но тая няма да стане, не и ако зависи от мен!
Станах от леглото и се втренчих в него.
— Ти нямаш никакво шибано право да решаваш нищо за Бри или за каквото и да било! — Треперех от гняв и трябваше да стисна юмруци до тялото си, за да не го ударя. — И имаш огромната наглост да ми казваш, че ме напускаш, за да живееш с последната от поредицата любовници, и да намекваш, че имам връзка с Джо Абърнати? Това намекваш, нали?
Той имаше достатъчно приличие да сведе леко очи.
— Всички си го мислят — промърмори. — През цялото време си с този мъж. Същото е, що се отнася до Бри. Да я въвличаш в… ситуации, в които е изложена на опасност, и… сред такива хора…
— Черни хора, това ли имаш предвид?
— Да, това, мамка му — рече той, като вдигна към мен пламналите си очи. — Достатъчно е, че Абърнати е на всяко парти у дома, макар че поне е образован. Но онзи дебелак, когото срещнах у тях, с племенните татуировки и калта в косата? Онова отвратително влечуго с мазния глас? А и малкият Абърнати, който денонощно се върти около Бри, води я на манифестации и сборища, на оргии с най-долните пропаднали…
— Не мисля, че има горни пропаднали — рекох аз, потискайки неподобаващия порив на смях при неласкавото, но точно описание, което Франк даде на двама от най-разкрепостените приятели на Ленард Абърнати. — Знаеш ли, че Лени вече се нарича Мохамед Исмаил Шабаз?