Древни брегове [bg]

От столицата Бисмарк губернаторът с тревога наблюдаваше сгъстяването на облаците над хребета Джонсън. Колапсът на фондовата борса само за няколко дни бе унищожил икономиката на щата и бе върнал в изходна точка всичко направено от него през последните три години. Всяка голяма банка в Северна Дакота бе поставена на голямо изпитание и невероятен натиск. Няколко корпорации имаха сериозни проблеми. И доста от хората, на които Ед дължеше услуги, си ги бяха поискали. Направи нещо, казваха му те.

Знаеше, че няма начин президентът да не му позвъни. Когато това стана, той беше по средата на съвещание с икономическите си съветници. Извини се, излезе, върна се в кабинета си и изключи апарата за записване на разговора.

— Здравейте, господин президент — каза той в слушалката. И продължи, без опит да скрива иронията си: — Как я караме?

— Здрасти, Ед. — Всичко можеше да върви на провал, но Мат Тейлър не беше от онези, които щяха да издадат това. Всъщност тонът му създаваше впечатлението, че именно при Мат Тейлър нещата никога не могат да се изплъзнат от контрол. — Справяме се — отговори той.

— Прекрасно. — Ед остави репликата си да увисне във въздуха.

— Ед, не искам да записваш този разговор.

— Вече изключих машината.

— Двамата с теб не сме разговаряли за Ротондата.

Ед се засмя искрено.

— Вчера ми показаха една анкета, според която седемдесет процента от пълнолетните американци не могат да намерят Северна Дакота на картата.

— Това е на път да се промени — успокои го президентът.

— Знам.

— Ед, има ли начин да сложиш край на това чудовищно откритие?

Ако бе имало, досега да го бе използвал.

— Бих се радвал да мога — призна той. — Но говорим за земя на сиу. Ако фразата „свещена територия“ някога е имала някакъв смисъл, той най-пълно се отнася точно до хребета Джонсън. Нужно е да се обяви извънредно положение в национален мащаб. Направи го и аз ще изпратя Гвардията.

— Подобно изсилване би изглеждало доста неуместно, Ед. Индианците сиу не представляват никаква военна заплаха. Не са извършили престъпление. Не мога просто така да изпратя войска там. Та нали вестниците ще ме налагат с това до следващите избори. — Той опита гърлено да се изсмее, но успя само да изръмжи. — Вече виждам карикатурите на първа страница: аз като Къстър19.

Ед му съчувстваше.

— Опита ли се да ги купиш? Сигурно имат цена.

— И аз мислех така. Но вече започвам да се чудя дали северноамериканските индианци не са решили най-сетне окончателно да си разчистят сметките със Съединените щати. — Той замълча за момент. — Ед, имаш ли някакво предложение?