Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Никога не съм ви обиждал, сър. Само ви помолих да си спомните, че синът ви е джентълмен, какъвто сте и вие. Много добре знам, че ми давате доста пари — каза Джордж (като ровеше пачката банкноти, които сутринта бе получил от мистър Чопър). Вие честичко ми го повтаряте. Няма опасност да го забравя.
— Бих желал да не забравяте и други някои неща — отвърна бащата. — Бих желал да не забравяте, че в тази къща — доколкото благоволявате да я почетете с присъствието си, господин капитан — аз съм господарят — и че онова име, и че онова — което вие…
— Което какво, сър? — запита Джордж с едва доловима насмешка, наливайки си нова чаша кларет.
— … което аз… — избухна бащата със страшно проклятие — че името на онези Седли не трябва никога да се споменава тука, сър — нито на един от тази проклета сган, сър.
— Не бях аз този, който пръв спомена името на мис Седли. Не друг, а моите сестри заговориха против нея на мис Шварц; и, бога ми, аз ще я защищавам, където и да отида. Няма никому да позволя да говори лошо за нея в мое присъствие. Смятам, че нашето семейство вече й е сторило достатъчно зло и няма защо да продължава да я тъпче сега, когато тя е повалена. Ще застрелям всеки, освен вас, който каже и една дума срещу нея.
— Продължавайте, сър, продължавайте — каза старият джентълмен, а очите му просто щяха да изхвръкнат.
— Да продължавам за какво, сър? За това как се отнесохте към онзи ангел ли? Кой ме накара да я обикна? Вие сторихте това. Може би щях да избера друга и може би щях да се обърна към някоя, която стои по-горе от вашето общество, обаче аз ви послушах. И сега, когато сърцето й е мое, вие ми заповядвате да го захвърля и да я накажа, а може би и да я убия — заради чужди грешки. Това е срамота, бога ми — каза Джордж, като с всяка дума гневът го обхващаше все по-силно. — Срамота е да постъпва човек безотговорно с чувствата на една девойка — при това такъв ангел като нея. Тя тъй превъзхождаше всички, сред които живееше, щото би могла да събуди завист, но е толкова добра и благородна, че просто е чудно как можаха да посмеят да я мразят. Ако аз я напусна, сър, мислите ли, че тя ще ме забрави?
— Не позволявам да ми се говорят тук тези безсмислици и глупави сантименталности, сър! — извика бащата. — Не позволявам в семейството ми да има просешки женитби! Ако предпочитате да захвърлите един доход от осем хиляди годишно, който бихте могли да получите, това си е ваша работа, но, за бога, съберете си нещата и се махнете от тази къща, сър! Кажете ми веднъж завинаги, сър, ще направите ли, което ви казвам, или няма?
— Да се оженя за онази мулатка ли? — каза Джордж, като си подръпна нагоре яката. — Цветът й не ми харесва, сър. Предложете я на онзи черния, който мете улицата срещу Флийт Маркет, сър. Аз няма да се оженя за тази хотентотска Венера.
Мистър Озбърн дръпна буйно шнура на звънеца, с който имаше обичай да повиква лакея, когато иска вино — и с почти черно лице заповяда на прислужника да доведе файтон за капитан Озбърн.
— Всичко е свършено — каза Джордж, като влезе след един час в кафенето на хотел «Слотърс» с твърде блед вид.
— Какво е свършено, момчето ми? — запита Добин.
Джордж му разправи какво се бе случило между него и баща му.
— Още утре ще се оженя за нея — каза той с проклятие. — Всеки ден я обиквам все повече и повече.
Глава XXII
Женитба и част от меден месец
И най-смелият и упорит неприятел не може да издържи глада; затова старият Озбърн се чувствуваше доста спокоен относно противника си от току-що описаното стълкновение; той беше дълбоко уверен, че щом запасите на Джордж се свършат, ще последва безусловна капитулация. Разбира се, жалко бе, че момъкът се бе снабдил с муниции в самия ден на първото сблъскване; «Но това подкрепление ще трае временно — мислеше си старият Озбърн — и само ще забави предаването на Джордж.» В продължение на няколко дни между бащата и сина нямаше никаква връзка. Първият се сърдеше на това мълчание, но не се безпокоеше; защото, както сам казваше, той знаеше къде може да натисне Джордж и само чакаше резултата на тази операция. Той съобщи на сестрите за развръзката на спора между двамата, но им заповяда да не обръщат внимание на тази работа и когато Джордж се върне, да го посрещнат както обикновено, все едно че нищо не се е случвало. Всеки ден слагаха прибора му по обичая, и, види се, старият джентълмен го очакваше с известно нетърпение; обаче той не се появи никакъв. Някой запита за него в хотел «Слотърс», но им казаха, че той и приятелят му капитан Добин напуснали града.