Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Господин Мадок е маниак на тема НЛО. Контакти с извънземни и все такива откачени неща…
— Откога? Ако това е вярно, медиите щяха да изкарат всичко за него. Не мислите ли? Журналистите нямат милост.
— Според Лейлъни той се занимава с подобни неща поне откакто се е оженил за майка й. Лейлъни казва…
— Вие попитахте ли господин Мадок за момичето?
— Не. Какъв е смисълът?
— Значи оплакването ви се базира изцяло въз основа на думите на детето, така ли?
— Вие не правите ли често същото във вашата работа? Добре де, никога не съм го срещала.
— Не сте срещали господин Мадок? Нито него, нито майката…
— Както ви казах, виждала съм майка й само веднъж. Беше така дрогирана, че нищо не разбираше. Сигурно изобщо няма да си спомни, че сме се срещали.
— Видели ли сте я как взема наркотици?
— Не беше необходимо. Тя беше тъпкана с наркотици. Дрогата буквално струеше от всяка нейна пора. Трябва да преместите Лейлъни от този дом само защото майка й не знае на кой свят се намира през по-голямата част от времето.
Интеркомът на бюрото на Ф. иззвъня, но секретарката не каза нищо. Още един звън. Като датчик за температурата във фурната: гъската е опечена.
— Сега се връщам — обеща служителката и отново излезе.
На Мики й се искаше да скъса плакатите с котките.
Вместо това издърпа деколтето на блузката си и духна на гърдите си. Искаше й се да свали сакото на костюма, но нещо й подсказваше, че това ще раздразни Ф. Бронсън. Черният тоалет на служителката в тази горещина, изглежда, беше предизвикателство за издръжливостта на посетителите.
Този път Ф. не се бави много. Върна се зад бюрото и попита:
— Кажете ми за изчезналия брат.
Мики си напомни да внимава с гнева си, но не беше в състояние да се контролира напълно.
— Полицията ли извикахте?
— Моля?
— Проверихте, за да видите дали не съм избягала от затвора.
Ф. я погледна право в очите.
— И вие на мое място щяхте да сторите същото. Нямах намерение да ви обидя.
— На мен не ми изглежда така.
— С цялото ми уважение, госпожо Белсонг, мен не ме интересува как ви изглежда.
Плесница в лицето нямаше да има такъв ефект. Мики изгаряше от унижение.
Ако Ф. не я беше погледнала в очите, а си гледаше компютъра, Мики щеше да реагира и да й отвърне. Но в очите на тази жена тя видя такова смразяващо пренебрежение и високомерие, че то беше равно по сила на нейната вътрешна ярост. Непоклатима като студена скала.
Падна й се да дойде точно при тази служителка. Сякаш съдбата искаше двете жени да се сбият.
Лейлъни. Имаше задължение към Лейлъни.
След като преглътна достатъчно гняв и гордост (едва ли щеше да има апетит за вечеря), Мики се примоли:
— Нека ви разкажа за положението на момичето. И за брат му. От началото до края, без въпроси и отговори.
— Опитайте — великодушно отвърна Ф.
Мики представи накратко случая, но пропусна някои скандални подробности, които щяха да дадат повод на служителката да сметне цялата история за измислица.
Въпреки това Ф. се отегчи. Тя изразяваше нетърпението си, като непрекъснато се наместваше на стола си, взимаше бележника от бюрото, сякаш имаше намерение да запише нещо в него, но после го оставяше.
Всеки път, когато се споменаваше за Престън Мадок, тя повдигаше вежди, а устата й се превръщаше в черта. Очевидно не беше съгласна с твърдението на Мики, че Мадок е убиец.
Ф. не харесваше Мики, но това не обясняваше изцяло поведението й. Сякаш изпитваше нещо към този Мадок и макар че не дръзна да спори от негово име, нейното мнение беше желязно и не подлежеше на обсъждане.
Когато Мики свърши, тя каза:
— Щом сте убедена, че е имало убийство, защо дойдохте тук, а не в полицията?
Истината беше трудно и сложна за обяснение. Първо, две ченгета бяха изопачили фактите за нейния арест, като твърдяха, че е била не само спътничка, а и съучастничка на фалшификатора на документи. Служебният защитник, назначен й от съда, беше или прекалено претрупан от работа, или прекалено некомпетентен, за да коригира това недоразумение, преди случаят да се гледа в съдебната зала. За момента й стигаше толкова полиция. А и не се доверяваше напълно на системата. Нещо повече, знаеше, че местните власти няма да горят от ентусиазъм да разследват един убиец, веднъж вече оневинен, когато си имаха достатъчно битова престъпност, с която да се занимават. Не можеше да потвърди, че е познавала Лукипела. Обвинението й се основаваше на вярата й в Лейлъни и макар да беше убедена, че ченгетата също ще са склонни да повярват на момичето, собствените й показания бяха изцяло по разказите на Лейлъни.