Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Седнал и облегнал се на дънера на дървото, той къса телешката пастърма на парчета и дава на кучето.
Така или иначе знанието не е мъдрост, а ние не сме дошли на този свят само за да се тъпчем с факти и цифри. Този живот ни е даден, за да можем да си спечелим следващ. Безценният дар е шанс за извисяване на духа, а знанието е едно от многото предпоставки за израстването на духа. Мъдростта на мама.
Докато слънцето изгрява все по-високо и постепенно измества нощта, над поляната пада лека мъгла, сякаш земята издишва сънищата на погребаните в недрата й поколения.
Кучето гледа мъглата с голям интерес. С наострени уши и вдигната глава то гледа не към храната, а към загадъчната пелена върху поляната.
Животинският му вид е надарен с ограничен, но значителен интелект, а също с чувства и надежда. Това, което най-много го различава от човека и от другите по-висши форми на живот, не е умственият му капацитет, а неговата невинност. Кучето проявява егоизъм само когато от това зависи оцеляването му. Никога не проявява излишна самовлюбеност. Тази невинност носи със себе си яснота на възприятието, благодарение на която животното може искрено да се радва на чудесата на сътворението дори и при най-незначителни случаи и мигове, да забелязва тези чудеса и да си дава непрекъснато сметка за тях, докато повечето хора прекарват дни, седмици, а често и целия си живот в егоистично чувство на възхищение и удивление пред сътворението.
Разопакованата пастърма, естествено, е по-важна от поляната и мъглата. Докато яде, кучето продължава да се диви и в същото време да се наслаждава на вкуса на месото.
Къртис отваря единия от пликовете със сандвичи. Дава на Жълтьо два от шестте с фъстъчено масло. Сега вече то има всичко необходимо.
По-късно ще му осигури по-балансирано хранене, но здравословната храна ще почака, докато не изчезне реалната опасност да бъдат изкормени, обезглавени, нарязани на парчета, накъсани и смачкани, смлени. Когато животът ти виси на косъм и бягаш, за да се спасиш, това е достатъчно оправдание да ядеш полуфабрикати.
Стария Жълтьо отпива отново от потока, после се връща при Къртис и ляга, долепил гръб до бедрото му. Докато се храни, той го погалва бавно и нежно. Кучето скоро ще заспи.
Движението спомага за прикритието, а преместването в пространството е движение. Ще бъде в по-голяма безопасност, ако продължи да се движи и ако стигне до оживена местност и се смеси с хората.
Кучето обаче няма неговата издръжливост. Не може да го накара насила да тича до изтощение и без сън, да бяга, докато не падне мъртво на земята.
Изяжда и последния от четирите сандвича в първия плик, всичките шест от втория, после и шоколада, след което приключва със закуската си с фъстъците. Животът е хубаво нещо.
Докато се храни, мислено се връща към момента, в който Габи избяга от тях. Поведението на пазача беше най-малкото ексцентрично.
Личността и държанието на Габи бяха най-странното нещо за Къртис за цялото му приключение. Макар че много неща за избухливия пустинен плъх не са му ясни и го озадачават, внезапното бягство от джипа, съчетано с мръсния език и падането върху солта са най-необясними. Не може да се съгласи, че добронамерената му критична забележка за произношението на думата „кохонес“ би могла да предизвика у стареца подобна бурна реакция.
Едно друго обяснения се върти в главата на Къртис, но той още не може да го формулира ясно. Докато умува по въпроса, кучето започва да сънува.
Животното от време на време леко скимти. Предните лапи потръпват, а по движението на задните Къртис отгатва, че Жълтьо сънува, че бяга.
Слага длан върху тялото му, което се вдига и спада с дишането. Усеща пулса — силен и бърз.
За разлика от момчето, чието име взе, сегашният Къртис никога не спи. Затова и не сънува. Любопитството го кара да се съсредоточи в специалната връзка момче-куче, която синхронизира неговото съзнание с това на духовната му сестра. Тока той навлиза в тайния свят на сънищата.
„Легнал между няколко полета, самата тя пале, бозае от цицката на майка си, обгърната от майчината топлина и обич. Сърцето на майка й пулсира през гръдното зърно в устата й. После палето с удоволствие се оставя майка му да го оближе с топлия голям език и с влажния черен нос… Тромаво, но упорито, се изкачва по косматия хълбок на майка си, сякаш от другата страна се намира някаква тайна, която непременно трябва да разкрие. Трябва да види, трябва да види… Но след козината следва зелена трева, свирещи щурчета. Музиката им трепти в кръвта на малкото пале… И ето, вече е по-голямо куче, което тича през гъстата трева и гони оранжева пеперуда, ярка като пламък, горящ мистериозно във въздуха… от поляната навлиза в гората. Сенки и мирис на бучиниш, на гниещи листа и елхови иглички. Пеперудата пърха, ярка като слънцето, но ето, че в един миг залязва и сенките я закриват… Около кучето крякат дървесни жаби, долавя се миризма на елен и то тръгва по нея. Не се страхува от все по-плътните сенки, защото игривото Присъствие е с него и никога не го е напускало…“