Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Отговорът й беше кратък:
— Изчезването на Луки определено трябва да бъде разследвано, но в момента въпросът е какво да се прави с Лейлъни и как да се гарантира нейната безопасност. Не е необходимо да чакате ченгетата да докажат, че Луки е бил убит, за да предприемете нещо за Лейлъни. Сега е жива, но е в опасност и, изглежда, разумно първо да се заемете с нейния случай.
Ф. премисли казаното, отново се обърна към компютъра и писа нещо в продължение на две-три минути. Може би записваше разказа на Мики или пък съставяше официален доклад и приключваше случая без по-нататъшно обсъждане.
Зад прозореца денят беше огненогорещ. Листата на близкото палмово дърво бяха изсъхнали и тъмнокафяви. Калифорния гореше.
Ф. се обърна към Мики:
— Още един въпрос, ако не възразявате. Може да ви се стори прекалено личен и, разбира се, не сте длъжна да ми отговаряте.
Мики уморено се усмихна. Най-накрая се появи надежда, че Службата за детска защита ще се заеме със случая, колкото и зле да беше минало интервюто.
— Да, какъв е той?
— Открихте ли Исус в затвора?
— Исус?
— Исус, Аллах, Буда. Много хора откриват религията за себе си в затвора.
— Надявах се да открия напътствие, госпожо Бронсън. И повече здрав разум.
— Хората обикновено възприемат доста неща в затвора, които на пръв поглед нямат много общо с религията. Крайни политически възгледи, леви и десни, расистки. Повечето от тези идеологии ги привличат, защото проповядват недоволство и несъгласие и защото са обидени на целия свят.
— Аз не съм обидена на никого.
— Сигурно ме разбирате защо съм толкова любопитна.
— Честно казано, не.
— И двете знаем, че Престън Мадок предизвиква омразата от най-различни страни. От религиозни и политически среди.
— Всъщност не знаех. Наистина не знам кой е той.
Ф. не обърна внимание на думите й.
— Много хора, които иначе имат разногласия, се обединяват срещу Мадок. Искат да го унищожат само защото не са съгласни с неговата философия.
Дори и да призовеше целия си гняв и ярост, Мики не беше в състояние да реагира бурно на подобен намек — че философски мотиви са я накарали да злосторничи. Едва не се изсмя.
— Моята философия е да не разклащам вълните, да преживея деня и може би да намеря малко щастие в нещо, което няма да ми навлече неприятности. Това е моята философия.
— Добре тогава. Благодаря ви, че дойдохте.
Служителката се обърна към компютъра.
Измина цяла вечност, преди Мики да осъзнае, че са я поканили да си върви. Тя не стана.
— Ще изпратите ли някого на място?
— Случаят сега е заведен и регистриран с номер. Вероятно ще има продължение и по него ще се работи.
— Днес ли?
Ф. вдигна глава от компютъра, но погледна не към Мики, а към единия от плакатите, на който беше снимана пухкава бяла котка в снега с шапка на Дядо Коледа.
— Днес не. Няма никакво физическо или сексуално насилие. Няма реална опасност за детето.
Мики осъзна, че са я разбрали напълно погрешно.
— Но той ще я убие.
Ф. остана със замечтан поглед, вперен в котката. Сякаш искаше да може да влезе там при нея и да замени калифорнийския летен ад със зимната Коледа.
— Ако допуснем, че разказът на момичето не е измислен, тогава той ще я убие на рождения й ден, който е едва през февруари.
— До рождения й ден — поправи я Мики. — Може да е през февруари, а може и да е следващата седмица. Утре е петък. Вие не работите през почивните дни и ако не отидете там днес или утре, те може да си тръгнат с караваната.
Погледът на Ф. беше така съсредоточен в една точка, а в очите й имаше блясък, че изглеждаше като медитиращ йога пред образа на котката.
Служителката беше една душевна черна дупка. Тази черна дупка изсмукваше жизнената енергия на всички намиращи се близо до нея.
— Двигателят на караваната им беше даден за ремонт — настоя Мики, макар че вече нямаше сили. — Механикът може да я поправи съвсем скоро.
Ф. въздъхна, взе две кърпички от кутията и избърса лицето си внимателно, за да не размаже грима си. Когато хвърли кърпичките в кошчето за боклук, тя явно беше изненадана, че Мики още не си е тръгнала.
— В колко часа казахте, че имате интервю за работа?
Тъй като не искаше да повикат охраната и да я изгонят, Мики нямаше друг избор, освен да стане и да тръгне към вратата.
— В три часа. Ще успея.