Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Единият сън плавно премина в следващ, като между двата няма никаква връзка. Единственото общо нещо между тях е удоволствието и насладата: насладата е връвта, спомените са като светли маниста, нанизани на нея.
Къртис потрепва от вълнение и екстаз.
Тази поляна за него става по-малко реална, отколкото полята в съзнанието на кучето. Ромонът на поточето е някак по-далечен от квакащите жаби в ясните и реалистични сънища на животното.
Къртис започва да изживява по-отчетливо съня и тръпките зачестяват. Това не е просто удоволствие от свободата да си сто процента жив и енергичен. Удоволствие и наслада, които обаче са съпътствани от мисълта, че свещеното игриво Присъствие е винаги до теб.
Тичайки с Жълтьо в сънищата му, Къртис търси да види постоянния им спътник. Очаква в един миг да зърне божествено лице, гледащо го зад клоните. Тогава кучето споделя с Къртис върховната си мъдрост, идваща от неговата съвършена невинност и чистота. Така той опознава истината, което е едновременно и разкритие, и нова мистерия; и радостна еуфория, и дълбока депресия. Момчето разпознава присъствието навсякъде около него. То не е ограничено от клоните или от дънерите на дърветата, То е вездесъщо. Къртис успява да почувства това, което до този момент е знаел само от вярата и здравия разум. Успява да го почувства за един опустошителен миг — това, което само едно невинно и вътрешно чисто създание може да почувства: изключителна правота на сътворението от бряг до бряг сред морето от звезди. Ясен звън в сърцето, който прогонва всички страхове и целия му гняв. Чувство за принадлежност, за цел и надежда, за насладата да си обичан.
Чистата наслада се сменя от пълно всепоглъщащо блаженство и благоговеенето на момчето става още по-силно. Благоговеене и боготворене, в които няма и следа от ужас. Чувство, изпълнено с любопитство към чудесата на природата; чувство, освобождаващо го от всякакъв егоцентризъм и мания за значимост. И тъкмо преди блаженството да достигне кулминационната си точка, по-силното потреперване на момчето събужда кучето.
Сънят свършва, а с него и връзката с вечността, блажената близост с игривото Присъствие. Къртис е обзет от чувство за празнота и загуба.
В своята невинност, будно или спящо, животното винаги живее с мисълта и усещането за присъствието на неговия Създател. Но когато е будно, духовната му връзка с Къртис не е толкова пълна и дълбока както когато спи.
Преливащото в различни нюанси синьо на лятното небе постепенно се превръща в златисто. Огрява зелените ливади и блести във водите на потока.
Никога преди природата не е била толкова жива и пълнокръвна. Накъдето и да погледне, денят е наелектризиран, изпълнен с енергия, направо шокиращ със своята хубост и разнообразие.
Избърсва лицето си, а през това време кучето лиже пръстите му, отчасти за утеха, отчасти от любов и привързаност, но и защото харесва соления вкус на сълзите му.
Момчето остава със спомените за вечността. Но само със спомените — вече не може да я почувства. Въпреки това не тъгува за рязкото прекъсване на божественото преживяване. Да, животът щеше да е непоносим ако по всяко време чувстваше и усещаше духовната близост със своя Създател.
Още с раждането си кучето е било дарено с тази способност. Свикнало е с нея и се чувства добре, защото невинността не му позволява да осмисля ставащото и да се съмнява.
За Къртис, както и за цялото човечество, подобна духовна близост с твореца трябва да бъде запазена за отвъдния живот или за един от многото животи в отвъдното, когато настане дълбок покой и когато невинността се възроди.
Когато иска да стои, стои. Когато иска да се движи, се движи.
Сълзите по бузите му са изсъхнали. Избърсва лицето с ръкавите на ризата си и дълбоко си поема дъх.
Най-връхната точка на слънцето се намира на изток от сегашното му положение на небето. Докато са почивали под дървото, е минало пладне.
Възстановен и отдъхнал, Стария Жълтьо тръгва по брега и души цветята. Над поляната духа лек ветрец.
Изведнъж сцената започва да се струва на Къртис опасна и омайваща. В края на краищата този ден не е обикновен — трети ден от преследването. И поляната не е обикновена. Като всички полета между раждането и смъртта тя заплашва да се превърне в бойно поле.