Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
В затвора тя беше разбрала, че темата, по която и най-различните една от друга жени намират общ език, е тази за мъжете. Някои жени можеха да бъдат спечелени по-лесно и бързо, когато им заговориш за мъже. Затова Мики сподели:
— Много мъже са ми казвали, че дрогата те прави по-умен. Но да им вярваш, имайки предвид какъв е техният умствен багаж, си е чиста глупост.
И ето най-накрая Ф. вдигна поглед от компютъра.
— Лейлъни сигурно знае истинското име на майка си.
Лицето и очите на служителката бяха безизразни като на пластмасов манекен. Тази овладяна студенина и безличност съдържаха повече омраза и недоволство и от най-изразителната физиономия.
— Не. Лейлъни винаги я нарича Синсемила. Тази жена разчита само на имена. Мисли си, че ако знаеш истинското има на някого, ще имаш власт над него.
— Сама ли ви го каза?
— Да, Лейлъни ми го каза.
— Имах предвид майката.
— Никога не съм разговаряла с нея.
— Тъй като сте тук, за да предупредите за опасност, грозяща дъщеря й, мога ли поне да допусна, че се познавате лично.
Мики бързо потисна гнева си и отвърна:
— Веднъж я видях. Беше доста странна, дрогирана до козирката. Но мисля, че също…
— Знаете ли фамилията на майката? — попита Ф. и отново насочи вниманието си към компютъра. — Или е само Синсемила?
— Фамилията на мъжа й е Мадок. М-А-Д-О-К.
— Имате ли връзка с нея?
— Моля? Връзка?
— Имате ли роднинска връзка с нея? Може би по линията на съпруга?
Капка пот се спусна по челото на Мики. Тя я избърса с длан.
— Както казах, виждала съм я само веднъж.
— Имала ли сте връзка с мъж, с когото и тя е ходила? Били ли сте се за приятел, имали ли сте връзка с неин бивш съпруг? Всичко излиза наяве рано или късно, уверявам ви, госпожо Белсонг.
Котките гледаха Мики, а Мики беше вперила поглед във Ф. Тя пък сигурно можеше с часове да не откъсва поглед от компютъра.
Към невежите и груби хора, които служителката беше споменала по-рано, тълпата, която беше накарала да облепи стените си с котешки плакати, сега се присъедини и Мики. Сигурно затворническото досие я беше причислило към тази категория. Сигурно неволно я беше обидила с нещо. Сигурно просто флуидите им не съвпадаха. Каквато и да беше причината, сега тя беше в черния списък на Ф.
Най-накрая Мики отговори:
— Не. Няма нищо лично между мен и майката на Лейлъни. Просто съм разтревожена за момичето. Това е всичко.
— Името на бащата?
— Престън.
Лицето на служителката най-накрая показа някакви признаци на живот и тя отново погледна към Мики.
— Нали не искате да кажете Престън Мадок?
— Мисля, че е той. До вчера дори не бях чувала за него.
С повдигнати вежди Ф. попита:
— Не сте чували никога за Престън Мадок?
— Не съм имала възможност да прочета за него. Според Лейлъни… е, аз не знам, но тя казва, че е бил обвинен в убийството на няколко души, но все някак си успявал да се измъкне.
Леките бръчки на изненада по лицето на Ф. отново се изгладиха и отстъпиха пред бюрократичната безизразност. Тя обаче не успя да се сдържи и рязко изрече:
— Той беше оправдан, госпожо Белсонг. Обявиха го за невинен за два отделни случая. Това не означава „да се измъкне някак си“.
Мики се усети, че отново е седнала на ръба на стола, свита в унизителна поза. Въпреки това не изправи рамене и не се облегна назад. Облиза устните си и откри, че са солени от пот.
— Госпожо Бронсън, не знам дали той е бил оневинен, но знам, че има едно момиченце, преминало през много перипетии в живота си и сега е попаднало в ужасна ситуация. Някой трябва да му помогне. Мадок може и да не е извършил това, в което го обвиняват. Но Лейлъни е имала по-голям брат и той е изчезнал. И ако е права, ако Престън Мадок е убил брат й, тогава и нейният живот е в опасност. Аз й вярвам, госпожо Бронсън. Трябва и вие да й повярвате.
— Убил е брат й?
— Да, госпожо. Така казва тя.
— Значи е свидетел на убийството?
— Не, тя всъщност не го е видяла. Тя…
— Ако тя не го е видяла, откъде тогава знае, че е станало?
Мики се помоли търпението да не я напусне.
— Мадок отвел момчето и после се върнал без него. Той…
— Къде го е отвел?
— В гората. Били са…
— Гората? Тук няма много гори.
— Лейлъни казва, че е било в Монтана. Някаква местност за срещи с НЛО…
— НЛО? — Ф. беше решила късче по късче да събере в едно цялата история на Мики. Подобно на птица, която гради ново гнездо. Тя обаче нямаше намерение да гради нищо, а го вършеше от чистото удоволствие да разбие после всичко на пух и прах. Именно заради целите на нейното занятие Ф. я прекъсна при споменаването на думата „НЛО“. Зениците й се стесниха като на ястреб, готвещ се да се хвърли върху мишка от височина триста метра. Ако не беше запазила самообладание и самоконтрол, следващите й думи щяха да са: „Летящи чинии?“