Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
До тениските е сложена книга за продажба: „Нощта в ранчо «Ниъри»: близки срещи от четвъртия вид“. От заглавието и от илюстрацията на корицата — летяща чиния, надвиснала над ферма — Къртис започва да разбира, че ранчо „Ниъри“ е източник на легенди и митове, също като тези в Розуел, Ню Мексико.
Заинтригуван, но все още притеснен от склонните към самоубийство типове, той отново се доверява на преценката на Стария Жълтьо. Кучето не подушва никакви пръскащи се глави и напира да се смеси с тълпата.
Момчето и кучето стъпват на поляната, без никой да ги спира на портата. Очевидно са сметнали, че караваната им е вътре.
Хората са в празнично настроение, носят напитки, ядат сладки, облечени са леко заради жегата. Движат се напред и назад, наляво и надясно из тревата, в проходите между колите и караваните, печелят нови приятели, поздравяват се със старите. Други се събират на сянка под навесите, играят карти и шах, слушат радио — и говорят ли говорят.
Навсякъде хората разговарят, някои по-тихо и смирено, други по-шумно и ентусиазирано. От откъслечните думи, които Къртис чува, докато заедно със Стрария Жълтьо се движат по поляната, заключва, че тези хора са побъркани на тема НЛО. Събират се тук два пъти годишно, около датите на известни посещения на летящи чинии. Това събиране обаче е свързано с някакво ново и скорошно събитие, което ги е развълнувало.
Палатките и караваните са подредени като спици на колело. В центъра е сложен един кръгъл знак на земното кълбо с диаметър около четири метра.
Един висок и пълен мъж е застанал в центъра на този знак. Той е с тропически обувки, бели чорапи и шорти в цвят каки. Голите му крака са космати като кокосови орехи. Облечен е в риза с пагони и изглежда така, сякаш всеки момент ще се отправи на експедиция в Африка.
Около него са се събрали двайсетина души. Те обаче, изглежда, нямат желание да стъпят в опасната зона, в която той стои.
Когато Къртис се присъединява към групата, един от новодошлите обяснява на друг:
— Това е самият старец Ниъри. Той е бил горе.
Господин Ниъри говори за Клара, първата крава в Космоса:
— Тя беше добра крава, добрата стара Клара. Даваше по една цистерна мляко с нискомаслено съдържание и никога не ми създаваше проблеми.
Мисълта за крави, които създават проблеми, е нова за Къртис, но той потиска у себе си изкушението да попита какви неприятности могат да причинят крави, които не са добродушни като Клара. Майка му винаги казваше, че никога няма да научиш нещо, ако не питаш. А Къртис непрекъснато иска да научава нови неща.
— Кравите от породата холщайн по принцип са глупави — продължава господин Ниъри. — Това е моето мнение. Някои ще кажат, че има и по-глупави породи и че те са умни като Джърси или Херефордската. Който го твърди, значи не познава кравите.
— Олдърни и Галоуей са най-умните породи — обажда се един от събралите се.
— Можем да спорим тук цял ден за породите крави — отговаря господин Ниъри. — Но няма да се приближим нито на педя до Рая. Както и да е, моята Клара не беше типичен представител на своята порода, тя беше умна. Не толкова умна като мен и вас, дори не толкова умна и като това куче — при тези думи той посочва Стария Жълтьо — но тя винаги водеше другите крави до пасището и ги връщаше във фермата.
— Червената линкълнширска порода също е умна — казва набита жена с лула, чиято коса е вързана на две опашки с жълти панделки.
Господин Ниъри поглежда с досада към внушителната дама.
— Е, извънземните не хванаха линкълнширска червена, нали? Те дойдоха да вземат моята Клара. Моята теория е — те са знаели, че тя е най-умната крава от стадото. Та, както казах, оная чиния като трептящ течен метал надвисна над моята Клара, докато стоеше точно тук, където стоя сега аз.
Повечето от застаналите в кръг поглеждат нагоре към небето. Някои уплашени, други — с любопитство.
Млада жена, бледа като нискомасленото мляко на Клара, се обажда:
— Чуха ли се някакви звуци? Някакви хармонични тонове?
— Ако ме питате дали те са играли на орган като във филма, не, госпожо. Отвличането беше извършено в мъртва тишина. Червеният светлинен лъч излезе от летящата чиния като прожектор, но той беше някакъв левитационен лъч. Клара се вдигна във въздуха в сноп от червена светлина с диаметър четири метра.
— Та това е доста голям левитационен лъч — възкликна дългокос младеж с джинси и тениска, на която пишеше ФРОДО Е ЖИВ.