История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
По същия начин жителите на най-бедните квартали в съвременните американски градове се хранят главно с хамбургери, порции пържено пиле и други единични блюда, които си купуват от заведенията за бързо хранене, като винаги заплащат в брой. Дори в супермаркета или бакалията тези хора предпочитат еднократните, предварително опаковани порции готова храна, които са много по-скъпи, отколкото равностойните количества продукти, купени в суров вид или на едро.
В гетото на книжните пари хората използват главно улични телефони; те взимат мебели, телевизори и коли под наем или направо поръчват таксита. Ако някой от тях иска да прегледа обявите за работа във вестника, той ще си го купи от павилиона или от бакалина срещу пари в брой, вместо да се абонира с кредитна карта, което е много по-евтино. Същите хора вземат видеокасетофон и филми под наем, като за всяка касета заплащат в брой, вместо да се абонират за кабелна телевизия с кредитна карта.
В бедните квартали хората много по-често си купуват алкохол в малки бутилки — по половин или дори по четвърт литър, докато в заможните квартали жителите се запасяват с твърд алкохол на галони или на цели каси, както излиза най-изгодно, като при това заплащат с кредитна карта. Тези различия се проявяват дори при покупката на наркотици. Жителите на гетата купуват почти винаги еднократни дози — едно прахче кокаин, една цигара марихуана, една спринцовка хероин и т.н., като по този начин им излиза относително най-скъпо, докато по-заможната публика купува и дрога на едро, при което цената на доза излиза много по-изгодна.
Разбира се, всички видове стоки и услуги, които се купуват на малки количества или на парче, излизат най-скъпо, Може да се каже следователно, че бедните плащат повече от богатите за равни количества от всичко, което потребяват. Дори когато играят хазарт, те винаги залагат в брой при всяко раздаване на картите, плащат в брой при всяка покупка на лотариен билет или фиш за конните надбягвания, докато богатите намират начини да си уредят кредит или заплащане с чек при съответния букмейкър или в казиното, където играят. Използването на книжни пари не е просто признак за ниско социално равнище; парите в брой като разплащателно средство излизат много по-скъпо, отколкото виртуалните пари, използвани от средните и по-заможните класи.
Към края на двайсети век парите в брой във всичките си физически форми — монети и банкноти — губят своята важност в световен мащаб. Дори във времето, когато книжните пари все още били привързани към златния стандарт, те вече започвали да стават все по-малко важни за финансовия елит, а оттам — постепенно и за широката публика. В същото време важността на книжните пари за бедните слоеве от населението се увеличава все повече. В съвременното класово общество бедните заплащат почти всичко в брой, докато средната класа използва кредитни карти и чекове.
При тази сегрегация между бедните, с тяхната зависимост от книжните пари, и останалите слоеве на обществото, където се използва една смесена система на виртуални, книжни и пластмасови пари, възниква необходимост от посредничество между двете социални категории. Голяма част от бедните нямат банкови сметки и кредитни карти, а получават чекове от своите работодатели или от бюрата за социални помощи, пенсионна или социална осигуровка или от други източници, без да имат възможност да ги осребрят. Някои бакали решават проблема, като приемат вместо заплащане за стоката си чекове, издадени от официални институции. С увеличаване на количествата подобни чекове във владение на жителите на бедните квартали се появяват и специализирани бюра за осребряване на чекове, където всеки, който притежава документ за самоличност, може да размени чека си срещу пари в брой — разбира се, срещу тлъста комисиона за услугата.
По протежение на Юнивърсити Авеню има множество такива бюра за осребряване на чекове; най-голямото се намира на ъгъла с Лексингтън Авеню — друга главна артерия в района. Макар с големите си витрини, обърнати към двете авенюта, заведението да не се отличава от повечето магазини в ивицата, отвътре то повече прилича на крепост. Служителите, работещи с пари, са скрити зад бронирани стъкла, непробиваеми за куршуми, и разговарят с клиентите чрез специални уредби. Парите и чековете се подават под стъклото в плъзгащи се метални чекмеджета с извито дъно, като нито за момент няма физически контакт между страните.